- Работата ти не те ли интересува, Естър?
- О, интересува ме - отвърнах, - много ме интересува.
Усещах, че крещя думите, сякаш това ще ги направи по-
убедителни, но се овладях.
Досега си бях повтаряла, че усърдното учене, четене, писане и работата е всичко, което ми е нужно в тоя свят, и сякаш наистина беше така, работех упорито, получавах само отлични оценки и до постъпването си в колежа бях неудържима.
Станах кореспондентка на колежа за градския вестник „Га- зет“, редактор на литературното списание и секретар на почетната комисия, която се занимава с академични и социални нарушения и наказания - популярна длъжност, - една от моите преподавателки бе известна поетеса и тя ме стимулираше да завърша училище с подготовка за най-големите университети на източните щати с обещания за пълни стипендии през цялото време на обучението, а сега стажувах при най-добрата редакторка в едно интелектуално, много изискано списание, но всъщност не вършех нищо, само се спъвах ли, спъвах като непохватен впрегатен кон!
- Всичко ми е много интересно! - Думите ми отекнаха кухо като дървени жетони, хвърлени върху бюрото на Джей Сий.
- Това ме радва отвърна Джей Сий леко язвително. - За тоя месец в списанието можеш много да научиш, стига да си запретнеш ръкавите. Момичето, което стажуваше тук преди теб, не си губеше времето с разни ревюта. И затова оттук отиде направо в „Тайм“.
- Гледай ти! - възкликнах аз със същия гробовен тон. Толкова бързо!
- Разбира се, на теб ти предстои още една година в колежа - някак по-меко продължи Джей Сий. - Какви са ти плановете, след като завършиш?
Винаги в главата ми са се въртели планове да получа някаква солидна стипендия за колежа или пък помощ да следвам в Европа, а после реших да стана преподавателка и да пиша стихове - или пък да пиша стихове и да бъда някъде редактор. Тъкмо тези мисли се въртяха сега иа езика ми.
- Не знам точно - чух се да отговарям. Останах като гръмната, когато от устата ми излязоха тия думи, защото в мига, в който ги изрекох, разбрах, че са самата истина.
Звучаха като истина, поччувствах, че са истина, също както някой непознат, който се въфти с години около дома ти, влиза изведнъж и се представя за тгвой баща, прилича на теб и ти знаеш, че това е баща ти, а човеекът, когото цял живот си приемал за баща, се оказва неистинскси.
- Не знам точно.
- Така доникъде няма ща стигнеш. - Джей Сий направи кратка пауза. Какви езици гползваш?
- Чета малко френски, н<о винаги съм искала да знам немски. - Често съм споделяла, те ми се ще за около пет години да науча немски.
По време на своето детство в Америка майка ми говорила немски, заради което през: Първата световна война децата в училище я замеряли с камъши. Моят немскоговорящ баща почина, когато бях на девет годгини; беше родом от някакво маниакално-депресивно селце в дтълбините на Прусия. По-малкият ми брат в момента участвашле в експерименталната международна програма в Берлин и говореше немски като кореняк.
Премълчах обаче, че вселки път, когато поемех в ръце немски речник или немска книга,, само при вида на тия сбити, черни, извити като бодлива тел блукви съзнанието ми се затваряше като мида.
Винаги съм мечтала да се занимавам с издателска работа - направих опит да се залювя за някоя нишка, която би ме върнала към доброто ми старю умение да убеждавам. - Струва ми се, че бих потърсила рабо та в някое издателство.
- Ти си длъжна да знаеш френски и немски - безмилостно отсече Джей Сий, - а може б>и още няколко езика като испански, италиански, още по-добре руски. Всеки юни в Ню Йорк нахълтват стотици момичета,, обзети от желание да станат редакторки. Ти си длъжна да превъзхождаш с нещо момичетата от средна ръка. По-добре научи няколко езика.
Нямах смелост да признай на Джей Сий, че програмата ми за последната година не предвижда нито час за изучаване на чужд език. Бях избрала една отг ония специални програми за обучение, които те учат да мислиш самостоятелно, и освен курса по Толстой и Достоевски и семинар за напреднали по композиция на стихотворение през всичкото останало време щях да развивам някаква мъглява тема върху творчеството на Джеймс Джойс. Още не бях уточнила темата, тъй като все отлагах да прочета „Бдение над Финиган“, но преподавателят ми много ентусиазирано очакваше моята работа и бе обещал да ме насочи при тълкуването на образа на близнаците.
- Ще видя какво мога да направя - казах на Джей Сий. - Вероятно ще се включа в някой от безплатните ускорени курсове по немски, които организират… - Тогава вярвах, че ще мога да го направя. Имах начин да убедя своята класна ръководителка да уча нешо извън програмата. За нея аз представлявах любопитен експеримент.