Лежеше по риза, панталон и чорапи, точно както го бях оставила, преди да заспя, и когато очите ми свикнаха с тъмнината, различих бледите му клепачи, правилния нос и меките, добре изрязани устни, но те изглеждаха безплътни, сякаш откроили се върху мъгла. Надвесих се над него и дълго го изучавах. Никога досега не бях заспивала до мъж.
Опитах се да си представя какво би било, ако Константин е мой съпруг.
Това би означавало да ставам сутрин в седем, за да му приготвям бекон с яйца, препечени филийки и кафе, и след като отиде на работа, да се мотая из къщи по нощница и с ролки
‘ Националният празник на САЩ. Денят на независимостта. Б. пр.
на главата, да мия мръсните чинии и оправям леглото, а после, като се върне след трескав и вълнуващ ден, той ще очаква хубава вечеря, а аз ще мия още повече чинии и ще се стоваря в леглото, пребита от умора.
Един досаден и пропилян живот за момиче, което петнайсет години е получавало все отлични бележки, но знаех, че това е семейството, защото и майката на Бъди Уилард от сутрин до вечер готвеше, миеше, чистеше и переше, а бе съпруга на университетски преподавател и самата тя е била учителка.
Когато веднъж отидох на гости у Бъди, видях мисис Уилард да плете черга от вълнени изрезки от стари костюми на мъжа си. Седмици наред прекара над тази черга, а аз се радвах на красивите кафяви, зелени и сини шарки и когато чергата бе готова, вместо да я закачи на стената, както аз бих постъпила, мисис Уилард я сложи на мястото на кухненската си изтривалка и за няколко дни новата черга се измърси, зацапа и не се различаваше от всяка изтривалка, която можеш да си купиш за по- малко от долар в евтин магазин.
Знаех, че независимо от всички рози, целувки и вечери в ресторанти, с които един мъж щедро обсипва жената, преди да се ожени за нея, тайното му желание веднага след сватбената церемония е да види съпругата си просната в нозете му като кухненската изтривалка на мисис Уилард.
Нима майка ми не ми беше разказвала как веднага след като напуснали Рино с баща ми през медения си месец - баща ми бил женен преди това, така че трябвало да се разведе, - той казал: „Пфу, какво облекчение, сега можем да престанем да се преструваме и да бъдем по-искрени!“ От този ден майка ми не видяла нито минутка покой.
Спомням си също как Бъди Уилард зловещо и многозначително подхвърляше, че след като имам деца, ще се променя и няма да желая да пиша стихове. Започнах наистина да вярвам, че след като се ожениш и имаш деца, все едно че съзнанието ти се подлага на обработка и ставаш безмълвен като роб в държава с диктаторски режим.
Докато гледах Константин, сякаш беше някакво светло, непостижимо камъче на дъното на дълбок кладенец, клепачите му се отвориха, той ме погледна, а очите му бяха изпълнени с любов. Наблюдавах го безмълвно и изведнъж унесената нежност в израза му просветля, широките зеници станаха бездънни и искрящи като лак.
Константин седна в леглото и се прозина:
- Колко е часът?
- Три - отвърнах с равен глас. - Трябва да се прибирам. Сутринта съм на работа.
- Ще те откарам.
Обърнахме се с гръб един към друг и както нахлузвахме несръчно обувките си на бодящата очите ярка светлина на нощната лампа, усетих, че Константин се обърна:
- Косите ти винаги ли са такива?
- Какви?
Той не отвърна, само протегна ръка, зарови пръсти в косата ми и после бавно ги прокара като гребен. Слаб ток премина по тялото ми и аз застинах неподвижна. Още от малка обичах някой да си играе с косите ми. Тогава ставах сънлива и покорна.
- А, сега разбирам - каза Константин. - Ти току-що си я измила.
И се наведе да завърже гуменките си.
След час лежах в хотелското си легло и слушах дъжда. Дори не приличаше на дъжд, по-скоро шуртеше като кран. Болката в костта на левия ми крак се обади отново и изгубих всякаква надежда да заспя до седем часа, когато радиобудилникът щеше да ме разсъни със своите енергични звуци на марша от Суса.
Щом валеше, кракът, който бях чупила, се обаждаше с тъпа болка.
Тогава си помислих: „Бъди Уилард стана причина да си счупя крака.“
После си казах: „Не, сама си го счупих. Счупих го нарочно, за да се самонакажа, защото съм такава идиотка.“-
Мистър Уилард ме откара до Адирондакските планини.
Беше в деня след Коледа, над главите ни бе надвиснало сиво небе, натежало от сняг. Чувствах се преситена, потисната и разочарована, както винаги след Коледа, сякаш каквото и да обещаваха боровите клонки, свещите, завързаните със златни и сребърни панделки подаръци, огънят от брезовите пънове в камината, коледната пуйка, коледните песни и пианото, всичко си оставаше постарому.