Когато мъжът във вехта синя риза, черни памучни панталони и украсени кожени каубойски ботуши се запъти към нас от раирания брезентов навес на бара, откъдето следеше с поглед нашето такси, не си правех никакви илюзии. Отлично знаех, чс идва за Дорийн. Той се промуши между спрелите автомобили и се облакъти закачливо на рамката на отворения ни прозорец.
- Мога ли да попитам какво правят съвсем сами в таксито две хубави момичета като вас в такава приятна вечер9
Имаше широка, открита усмивка с бели зъби, наредени като за реклама на паста.
- Отиваме на забава - изломотих аз, тъй като Дорийн изведнъж бе загубила дар-слово и с вид на отегчена опипваше бялата дантелена калъфка на чантичката си.
- Звучи скучно - каза той. - Що не дойдете с мен да изпием по нещо в барчето отсреща? Аз съм с няколко приятели.
И кимна към неколцина небрежно облечени мъже, които лениво пристъпваха под навеса. Те го следяха с очи и когато той погледна към тях, гръмко се разсмяха.
Този смях трябваше да ми послужи като предупреждение. Беше приглушен, самодоволен кикот, но в същия миг автомобилното движение даде признаци на съживяване и аз разбрах, че ако си остана на мястото, след две секунди ще пожелая да бях приела тоя шанс и да бях видяла от Ню Йорк нещо повече от грижливо планираните развлечения, които ни предлагаше списанието.
- Какво ще кажеш, Дорийн? - попитах аз.
- Какво ще кажеш, Дорийн? повтори мъжът и разтегна устни в широка усмивка. И до ден днешен не мога да си спомня как изглеждаше, когато не се усмихва. Струва ми се, че усмивката не слизаше от лицето му. Може би такъв му беше характерът, да се хили непрестанно.
- Добре, хайде! - отвърна Дорийн. Отворих вратата, скок- нахме от таксито точно когато то отново се готвеше да потегли, и се запътихме към бара.
Чу се злокобно изскърцване на спирачки, последвано от глух бумтеж.
- Хей, вие! - Нашият шофьор бе проточил врат през прозореца. - Къде така?
Бе заковал така рязко, че задното такси се бе надянало в него. Видяхме как четирите момичета отзад размахваха ръце и с отчаяни усилия се мъчеха да се надигнат от пода.
Мъжът се разсмя, остави ни на бордюра, върна се, подаде банкнота на шофьора сред истинска какофония от клаксони и викове, а после момичетата от списанието се изнизаха пред погледите ни в цяла кавалкада от таксита, следващи се едно друго като в сватбена процесия, но само с булки.
- Хайде, Франки - обърна се мъжът към един от приятелите си и някакъв нисък, набит човек се отдели от групата и се запъти с нас към бара.
Беше тип, какъвто не мога да понасям. Аз съм към метър и осемдесет без обувки и редом с дребни мъже се гърбя и прегъвам колене, за да изглеждам по-ниска, чувствайки се неловко и мъчително като клоун в евтино панаирджийско зрелище.
За миг ме обзе невероятната надежда, че може да се разделим на двойки по височина и тогава ще се падна с мъжа, който ни заговори и който надхвърляше моя ръст, но той вече вървеше напред с Дорийн и изобщо не ме погледна. Аз си давах вид, че не забелязвам Франки, който кучешки ме следваше, и на масата седнах до Дорийн.
В бара беше толкова тъмно, че освен нея не можех да различа нищо друго. С бялата си коса и с бялата си рокля тя изглеждаше толкова светла, сякаш бе сребърна. Дори ми се струваше, че отразява неоновите светлини от бара. Усещах как се стапям в сенките като негатив на човек, когото виждам за пръв път в живота си.
- Кажете сега какво ще пием? - попита мъжът с широка усмивка.
- Мисля да си взема коктейл „Старомоден“ - обърна се към мен Дорийн.
Когато трябваше да си поръчвам питие, винаги се стрясках. Не различавах уискито от джина и все не успявах да си поръчам нещо, което да ми допадне на вкус. Бъди Уилард и другите момчета от колежа бяха обикновено твърде бедни, за да пият концентрати, или пък изобщо презираха алкохола. Удивително е наистина колко много колежани не пушат и не пият. Познавах все такива. Най-многото, което веднъж Бъди Уилард си позволи, бе да купи бутилка „Дюбопе“, и при това го направи само и само да ми докаже, че може да бъде естет, нищо че е студент по медицина.
- За мен една водка - казах аз.
Мъжът ме изгледа любопитно.
- С какво?
- Чиста - отвърнах. - Винаги я пия чиста.
Боях се да не изляза глупачка, ако кажа, че искам водка с лед, с джин или с нещо друго. Бях видяла веднъж реклама на водка, просто чаша водка на фона на снежна пряспа в синкава светлина, и водката изглеждаше бистра и чиста като вода, затова реших, че чиста водка ще бъде най-добре. Мечтаех някой ден да си поръчам някакво питие и вкусът му да ми се стори очарователен.