- Тук ли е сестрата?
- Не, тя е на нощно дежурство в „Каплан“.
- Добре. - Ухилих се горчиво, когато нов приток на кръв се отдели от прогизналата превръзка и пое своя път надолу към обувките ми. Всъщност… исках да кажа, зле.
Държиш се особено.
По-добре извикай лекар.
- Защо?
- Бързо.
- Ама…
Тя все още не забелязваше нищо.
Наведох се, изохках и събух едната си черна обувка от „Блумингдейл”, напукана от студа. Поднесох я пред разширените, прозрачни очи на Джоун, наклоних я и загледах как кръвта се събра над тока и започна да се стича към бежовото килимче на пода.
- Господи боже! Какво е това!
- Имам кръвоизлив.
Джоун ме поведе или по-скоро повлече към дивана и ме постави да легна. После подпря някакви възглавници под опле- сканите ми с кръв нозе. Изправи се и попита строго:
- Кой беше тоя мъж?
В една лудешка минута си помислих, че тя ще откаже да повика лекар, докато не й призная всичко за вечерта ми с Ъруин, и че дори след признанието ще продължи да упорства, ей така, за наказание. Но разбрах, че чистосърдечно повярва в обяснението ми и моята любовна нощ с Ъруин остана непонятна за приятелката ми, а появата на Ъруин - само трънче в радостта й от моето гостуване.
- О, аз също почти не го познавам - и махнах нехайно с ръка. Нахлу нов прилив на кръв и стегнах мускулите на корема си в тревога:
- Дай ми кърпа!
Джоун излезе и светкавично се върна с цяла камара хавлиени кърпи и чаршафи. Като сръчна сестра тя смъкна наквасе- ните ми дрехи, ахна, като стигна до първата аленочервена хавлиена кърпа, и ми постави нова превръзка. Лежах и се опитвах да успокоя бумтящото си сърце, тъй като при всеки удар то отприщваше нов приток кръв.
Спомних си за досадния курс по викторианска литература, в чиито романи измираха толкова жени - мъчително и благородно, облени в кърви при трудни раждания. Сигурно Ъруин ме бе повредил по някакъв страхотен, неизвестен начин и както си лежах върху дивана на Джоун, аз всъщност полекичка умирах.
Джоун примъкна една индианска възглавничка, коленичи връз нея и започна да звъни наред по безконечен списък на лекари в Кеймбридж. Първият номер не отговори. На втория, който се отзова, Джоун почна да обяснява случая ми, но после рязко спря, каза едно „ясно“ и затвори.
- Какво ти каза?
- Че би отишъл само при регистрирани пациенти или при спешни случаи. Днес било неделя.
Помъчих се да вдигна ръка и погледна часовника си, но ръката ми тежеше като ската и не искаше да се помръдне. Неделя - лекарският рай! Доктори по извънградски клубове, доктори по крайбрежието, доктори с любовници, доктори със съпруги, доктори по църкви, доктори в яхти, доктори навсякъде, доказвайки категорично, че и те са хора, не само лекари.
- За бога, кажи им, че моят случай е спешен!
Гретият номер не отговори, четвъртият затвори, щом Джо- ун спомена, че става дума за менструационен цикъл. Джоун се разплака.
- Слушай - заговорих аз внимателно, - позвъни на местната болница, кажи им, че съм спешна. Ще трябва да ме вземат.
Лицето на Джоун просветна и тя набра номера. От „Бърза помощ“ й обещаха, че ще ме види техен лекар, но ако пристигна в отделението. Джоун звънна за такси.
Тя настоя да дойде с мен. Пристегнах новата опаковка от хавлиени кърпи с истинско отчаяние, а шофьорът, респектирай от адреса, който му продиктува Джоун, остро режеше завоите в бледнеещите от зората улици и закова със страхотно изскър- цване точно пред входа на „Бърза помощ“.
Оставих Джоун да му плати и забързах към празния, ослепително осветен хол. Някаква сестра изникна иззад бял параван. С няколко светкавични думи успях да й разкажа истината за положението си, преди Джоун да се появи на вратата, примигваща и опулена като сляп бухал.
После довтаса докторът от отделението за спешни случаи и с помощта на сес трата аз се качих на стола за прегледи. Сестрата зашепна нещо на лекаря, той кимна и взе да развива кървавите ми хавлии. Усетих как пръстите му започнаха да ме опипват, а Джоун стоеше, изпъната като войник, и стискаше ръката ми - за мой кураж или за неин.
- Ооох! - Потръпнах, нещо адски силно ме прободе.
Докторът подсвирна.
- Ти си една на милион.
- Какво значи това?
- Че на една от милион се случва подобно нещо.
Той заговори на сестрата с тих, отсечен глас, тя се завтече към страничната масичка за някакви свитъци марля и сребърни инструменти.
- Виждам - надвеси се докторът - точно откъде иде белята!
- Не можете ли да ме оправите?
Той се разсмя.