Но не — Лилиан бе дама от благороднически, а мъж на честта като Перингтън никога не би наранил придворна. Или? В съзнанието й затанцуваха скелети. Ами ако той решеше, че Лилиан не е придворна... Главоболието й се върна със страхотна сила, която изтръгна въздуха от дробовете й.
— И аз мисля така — потърка тя слепоочията си, — невероятно е, че жена с репутацията на лейди Лилиан е спечелила сърцето на принца. — Може би главоболията щяха да приключат, щом застанеше до Дориан. — Може би няма да е зле, ако някой поговори с Негово Височество?
— Какво не е наред с репутацията й?
— Чух да казват, че произходът й не е. какъвто трябва.
— Какво си чула? — настоя Перингтън.
Калтейн се заигра с един скъпоценен камък на гривната си.
— Нищо конкретно, но някои от благородниците не вярват че тя заслужава да е в този двор. Бих искала да науча повече за тази Лилиан, а Вие? Като поданици на краля е наш дълг да опазим принца от такива хора.
— Напълно сте права — отвърна тихо херцогът.
Нещо диво и чуждо изпищя в ума й, пръсна болката в главата й и прогони всички мисли. Трябваше да направи това, което е необходимо, за да спаси престолонаследника. и бъдещето си.
Селена вдигна поглед от древната книга с теория за Знаците на Уирда, когато вратата се отвори със скърцане, достатъчно силно, че да събуди и мъртвите. Сърцето й прескочи един удар, но тя се опита да изглежда колкото се може по-спокойна.
Не влезе обаче нито Дориан Хавилиард, нито някакво злокобно същество.
Влезе Нехемия, цялата облечена в златно. Тя не погледна към Селена, нито пък прекоси прага на отворената врата. Гледаше в пода, а по бузите й капеха реки от кохл.3
— Нехемия? — попита Селена и скочи на крака. — Какво стана на пиесата?
Раменете на Нехемия се тресяха. Тя бавно вдигна глава и разкри зачервените си очи.
— Не знам. не знам къде другаде да ида — каза на ейлвийски.
Дъхът на Селена секна.
— Какво се е случило?
Тогава видя писмото в ръката й. Хватката й бе несигурна и листчето трепереше.
— Изклали са ги — прошепна Нехемия с изцъклени очи. Поклати глава, все едно искаше да отрече това, което сама бе казала.
— Кои? — замръзна Селена.
Нехемия изплака и нещо в Селена се пречупи от звука.
— Легион от Адарлан пленил петстотин ейлвийски бунтовници, скрити на границата между Оуквалдския лес и Каменните блата.
От очите на Нехемия закапаха сълзи върху бялата й дреха. Тя смачка писмото в ръката си.
— Баща ми пише, че били отведени към Калакула като военнопленници. Но някои се разбунтували и. — Нехемия започна да диша тежко. Думите излизаха с мъка от устата й. — Войниците убили всички за назидание. Дори децата.
Селена едва не повърна. Петстотин души — изклани просто така.
Тя видя личните стражи на Нехемия на вратата. Очите им блестяха. Колко ли от тези бунтовници познаваха? На колко ли от тях Нехемия бе помагала?
— Какъв е смисълът да съм принцеса на Ейлве, щом не мога да помогна на народа си? — попита Нехемия. — Как мога да се наричам принцеса, когато се случват такива неща?
— Толкова съжалявам — прошепна Селена. Тези думи извадиха принцесата от вцепенението й. Нехемия изтича до нея и падна в прегръдките й. Златните й бижута се притиснаха до кожата на Селена, а принцесата заплака. Неспособна да каже нещо, Селена просто я задържа — за колкото време е нужно. Докогато болката поотмине.
34.
Селена стоеше на прозореца в спалнята си и наблюдаваше как снегът танцува в нощния въздух. Нехемия отдавна се бе прибрала в покоите си с пресъхнали сълзи и изправени рамене. Часовникът отбеляза единайсет и Селена се протегна, но след това спря, защото болка преряза стомаха й. Преви се на две и се съсредоточи върху дишането си, след което зачака схващането да й мине. Бе прекарала така вече близо час, преди да увие завивката около себе си. Седеше до прозореца и топлината на огъня не я достигаше истински. За щастие, тъкмо тогава влезе Филипа. Носеше поднос с чай.
— Ето, дете — каза тя, — това ще помогне.
Остави чая на масата до асасина и подпря ръка на облегалката на стола.
— Жалко за това, което стана с ейлвийците — каза слугинята достатъчно тихо, че никой, който подслушва, да не може да я чуе.
— Не мога да си представя как се чувства принцеса та в момента. Селена усети гняв, нарастващ заедно с болката в стомаха й.
— Щастлива е обаче да има приятелка като теб.
Момичето докосна ръката на Филипа.
— Благодаря ти.
След това взе чашата и изсъска, като едва не я изтърва от горещината, която опари кожата й.
3
Древно козметично средство за почерняне на клепачите и миглите. Прави се от стрития минерал галенит и други съставки.