4 Град в Централна Швеция. – Б. пр.
Въпросният старец се питаше защо бе откраднал големия сив куфар на четири колела. Дали защото му се бе удала такава възможност? Или защото собственикът му беше простак? Или пък защото в куфара може би се намираха чифт обувки и дори шапка? Или просто защото старецът нямаше какво да губи? Не, Алан не можеше да си отговори. „Когато животът ти се проточи, става по-лесно да си позволяваш волности“ – помисли си той и се настани удобно на седалката си.
Точно в три часа автобусът мина покрай язовир Бьорндамен. Алан установи, че до този момент беше доволен от развитието на деня. И просто затвори очи, за да се отдаде на следобедна дрямка.
В същия този миг старша сестра Алис почука на вратата на първа стая в старческия дом в Малмшьопинг. Не получи отговор и почука отново.
– Стига игрички, Алан. Кметът и всички останали са вече тук. Чуваш ли? Нали не си посегнал към чашката отново, Алан? Хайде, излез, Алан! Алан?
Горе-долу по същото време се отвори вратата на единствената работеща в момента тоалетна на гарата в Малмшьопинг. Оттам се подаде един в истинския смисъл на думата облекчен младеж. Той направи няколко крачки към центъра на чакалнята, докато оправяше колана си с едната си ръка, а с пръстите на другата разресваше косата си. Изведнъж спря и се втренчи в празните пейки, след което бързо погледна първо надясно, а после наляво. След това изруга високо:
– Какво става, дявол да го вземе, мамка му и гадост...
Пое си дъх, преди да продължи:
– Готви се да мреш, проклето старче!
Глава 3
Понеделник, 2 май 2005 г.
Малко след три следобед на втори май спокойствието напусна Малмшьопинг. Вместо да се ядоса, старша сестра Алис се разтревожи и извади главния ключ. Тъй като рожденикът не бе направил нищо, за да прикрие пътя на бягството си, от пръв поглед ставаше ясно, че е скочил през прозореца. Съдейки по следите, които бе оставил, явно беше прекарал известно време в лехата с теменужки, след което бе изчезнал.
По силата на длъжността си кметът чувстваше, че трябва да поеме случая в свои ръце. Нареди на персонала да търси Алан в групи по двама. Старецът не можеше да се е отдалечил кой знае колко, затова групите трябваше да се съсредоточат върху района в непосредствена близост до старческия дом. Една група бе изпратена в парка, друга – в магазина за алкохол (старша сестра Алис знаеше, че Алан има навика да се запилява там), трета – на главната улица, а последната – до градския клуб, който се намираше горе на хълма. Самият кмет щеше да остане в старческия дом, за да наглежда старците, които все още не се бяха изпарили, и да обмисля следващия ход. Предупреди патрулите да бъдат дискретни; не беше необходимо да се вдига излишен шум около цялата тази работа. В суматохата кметът не съобрази, че една от групите, които току-що бе изпратил на разузнавателна мисия, се състоеше от репортерка от местния вестник и нейния фотограф.
Гарата не влизаше в определения от кмета район на търсене. За сметка на това там един разярен, кльощав младеж с дълга, руса и мазна коса, набола брада и дънково яке с надпис Never Again на гърба вече бе претърсил всеки сантиметър от сградата. И понеже нямаше следа нито от Алан, нито от куфара, младежът решително се насочи към дребния човечец на работещата каса с намерението да разбере закъде е отпътувал старецът.
Въпреки че дребният човечец като цяло бе отегчен от работата си, не беше загубил професионалното си достойнство. Затова обясни на нахалния младеж, че интегритетът на пътниците е от изключителна важност, и дръзко добави, че при никакви обстоятелства няма да му предостави исканата от него информация.
Младежът постоя известно време, без да отговори, и очевидно се опитваше да си преведе думите на дребния човечец на шведски. След това се премести наляво към не особено солидната врата на касата. Не си направи труда да провери дали е заключена. Вместо това си пое въздух и ритна вратата с десния си ботуш толкова силно, че наоколо се разхвърчаха трески. Дребният човечец дори не успя да вдигне телефонната слушалка, към която бе посегнал, за да повика помощ, когато се озова във въздуха пред младежа, който го бе сграбчил здраво за ушите.
– Може да не знам какво означава интегритет, но много ме бива, когато някой трябва да се разприказва – изсъска младежът, след което тръшна дребния човечец върху въртящия се стол.