Сърдитият кадет се обади:
— Може да са психично болни. Глупаци, които не гледат. Повярвайте ми, когато аз погледна нещо, виждам много ясно всичко.
— Радвам се да го чуя — каза Гърни с любезна усмивка. — Това е идеалното встъпление към няколко анимационни клипчета, които мисля, че ще ви харесат.
Гърни отвори лаптопа на подиума и включи проектора.
— На първата десетсекундна анимация ще видите голяма синя топка, която скача на екрана. На топката са отпечатани цифри. На другия клип има голяма зелена топка, също с цифри. Освен по тези числа, топките могат да се различават и по други признаци, като размер, повърхност и начина, по който скачат. Гледайте внимателно и се опитайте да запомните колкото може повече разлики.
Гърни натисна един клавиш на лаптопа и на екрана зад него се появи нещо, което приличаше на бавно скачаща голяма плажна топка.
— Сега зелената топка — каза Гърни и пак натисна клавиш.
След като и тя мина през екрана, той изключи проектора.
— Добре, сега ми кажете какви разлики забелязахте. Искам да чуя всички, но първо вас — обърна се той към самонадеяния младеж.
На лицето на кадета се изписа неувереност.
— Някои от цифрите на топките може би бяха различни — каза той.
Гърни кимна окуражително.
— Нещо друго?
— Зелената отскачаше малко по-бързо от синята.
— Какво друго?
Сърдитият кадет сви рамене.
— Така — настоя Гърни, — различни числа, различна скорост на подскачане. Имаше ли други разлики?
— Очевидно цветът.
Гърни зададе същия въпрос на другите кадети и изслуша описанията им за разликите в скоростта, размерите, повърхността и числата върху всяка топка.
Изчака всички да си кажат мнението.
— Сега трябва да се извиня. Подведох ви — точно както самият аз бях подведен, когато за първи път ми показаха клипа с подскачащата топка.
Отново замълча.
— Някой обърна ли внимание какво казах току-що?
Отначало никой не отговори. После очите на якия младеж се разшириха.
— Този път казахте „клипа“. А не клиповете — каза той.
— Точно така.
В отговор на обърканите лица на кадетите Гърни продължи:
— Има само една подскачаща топка. Показах ви една и съща анимация два пъти.
Самоувереният младеж със сърдитата физиономия измърмори:
— Но явно сте сменили цвета, за да бъде топката синя първия път и зелена втория. Така че анимацията не доказва нищо, освен че ни излъгахте.
В стаята настъпи пълна тишина. Гърни се усмихна.
— Смених възприятията на мозъка ви, а не цвета. Цветът на анимираната топка е по средата между синьото и зеленото в цветовия спектър. Заради това, което ви казах в началото, очаквахте, че първата топка ще е синя, а втората — зелена. И тъй като точно това очаквахте, първия път я видяхте по-синя, отколкото е всъщност, а втория — по-зелена. Ако се бяхте подложили на полиграфски тест за двата цвята, които видяхте, щяхте да го преминете успешно. Щяхте да кажете истината, както сте я видели. Ето какво искам да ви кажа. Свидетелите могат да говорят истината за това, което са видели, но тази истина може да съществува само в собствените им глави. Полиграфът измерва само честността на нечии показания, а не тяхната точност.
Дрезгав глас от задния ред зададе логичния въпрос:
— Тогава на какви доказателства да вярваме?
— На ДНК. Пръстови отпечатъци. Извлечения от кредитни карти и банкови операции. Телефонни записи, особено с джипиес данни. Имейлите, есемесите и съобщенията в социалните мрежи също могат да бъдат полезни за установяване на мотиви, взаимоотношения и психични нагласи.
— А охранителните камери? — попита някой.
— Също — потвърди Гърни. — Аз лично вярвам на едно висококачествено видео повече, отколкото на дузина свидетелски показания. Камерите на практика са чисти зрителни нерви. Те нямат предразсъдъци, нямат въображение, не се стремят да запълнят празнините. За разлика от хората, те виждат само това, което съществува реално. Но много внимавайте, когато гледате тези видеозаписи.
— За какво да внимаваме? — попита друг.
— Внимавайте мозъкът ви да не сгреши онова, което камерата е уловила безгрешно.