Когато се върна у дома, прибра млякото в хладилника и извади глава лук, чушка, стрък целина и една голяма тиквичка. Наряза зеленчуците и ги сложи до уока. Напълни тенджерата за спагети с вода и я постави на печката. Включи котлона на най-високата степен и отиде в банята, за да си вземе един бърз душ и да се преоблече.
Релаксиращият ефект на топлата вода, струяща по гърба му, го изкуши да остане под душа два пъти по-дълго, отколкото беше планирал, и когато най-сетне се върна в кухнята, за да довърши вечерята, завари Мадлин до печката, с гръб към него, да бърка зеленчуците в уока. Спагетите вряха и масата пред френските прозорци беше подредена за вечеря.
— Здравей — каза Мадлин, без да се обръща. — Благодаря, че си започнал. Виждам, че си се сетил за млякото.
— Не очакваше ли?
— Мислех, че ще е петдесет на петдесет.
Той реши да не разкрива колко права е била. Приближи се и я целуна по врата. Разрошената ѝ кестенява коса ухаеше приятно на гора.
— Как мина денят ти?
Тя изключи газта под уока и разбърка спагетите.
— В клиниката имаше и добри, и лоши моменти. Осем случая, изпратени за рехабилитация от съда. Двама бяха уплашени до смърт, може би достатъчно, за да се включат в програмата. Другите шестима бяха във фазата на отричане. Почти се виждаше как зъбните колелца в главите им се въртят, докато се опитваха да отгатнат какво очаквам да чуя и да излъжат системата — бяха готови на всичко, само и само да не се изправят пред факта, че са зависими.
Гърни сви рамене.
— Лъжци и манипулатори. Типичната клиентела на вашата клиника.
— Но тези, които наистина искат помощ и в крайна сметка променят живота си — те осмислят това, което правя.
Тя изключи газта под спагетите, занесе голямата тенджера до мивката и изля съдържанието ѝ в подготвения там гевгир.
Гърни осъзна, че тонът му е бил неоправдано песимистичен.
— Разбира се, това, което правиш, е смислено. Не исках да кажа, че не е. Казах само…
Тя го прекъсна:
— Ти не обичаш наркоманите. Имал си много главоболия с тях в града. Разбирам.
Той се усмихна (някъде беше прочел, че когато се усмихваш, гласът ти звучи по-топло).
— Значи работата с пациентите беше противоречивата част от деня ти. А другата част?
— Много интересна. Ще ти разкажа след малко.
Тя внимателно разклати гевгира със спагетите, докато спре да капе, занесе го на печката, изсипа съдържанието в уока със задушените зеленчуци и разбърка всичко с дълга дървена лъжица.
Когато седнаха на масата, Мадлин извади сгънат лист хартия изпод салфетката си и му го подаде.
— Ето нещо малко, което можем да си направим.
Лицето ѝ грееше от вълнение.
Гърни разгъна листа и видя нещо, което приличаше на чертеж за барака.
— Денис го отпечата от един фермерски сайт — добави Мадлин.
Той се намръщи, когато чу името на мъжа.
— Какво представлява?
— Къщичка за алпаки.
— Ние нямаме алпаки.
— Засега.
Гърни вдигна очи от листа.
— Но може да си вземем една — добави тя. — Или две. По-добре две. Те са много общителни животни. Ако е една, ще бъде самотна.
— От колко време замисляш това?
— Мисля, че започнах преди две години, когато помагах на семейство Уинклър за техните алпаки на панаира.
Тя замълча. Може би си спомни с каква катастрофа завърши панаирът тогава — с кулминация на целия ужас около случая „Питър Пан“.
Миг по-късно го погледна и се усмихна мрачно.
— Е, не е необходимо да ги вземаме веднага. Първо трябва да им построим такава къщичка. Сигурно ще е забавно да я направим заедно.
Гърни отново погледна чертежа и го остави по средата на масата.
— Алпаките не са ли скъпи за гледане? — попита.
— Всички мислят така, но като се претеглят плюсовете и минусите, не са. Не струват почти нищо.
— Какви плюсове и минуси?
— Нека Денис да ти обясни.
— Какво?
— Поканих семейство Уинклър на вечеря.
— Кога?
— Утре.
— За да ни рекламират алпаките?
— Не само. Отдавна не сме се виждали. Ако между другото искат да ни разкажат за алпаките си, нямам нищо против.
Хапнаха малко, после тя остави вилицата настрана и изчака той да я погледне.
— Идеята за алпаките не е толкова шантава, колкото изглежда. И Уинклър не са толкова лоши, колкото си мислиш. Опитай се да не бъдеш предубеден.