По-късно експлозиите, отвличанията и убийствата стават нещо обикновено.
През 1974 г. членове от „Червените бригади“ отвличат прокурора Марио Соси, 35 дни го крият успешно и след като получават голям откуп, го освобождават. Неговият разказ разтърси общественото мнение. Не го измъчвали, само всеки ден го разпитвали, живеел в килер два на два метра и метър и осемдесет висок. Психическият натиск, на който бил подложен прокурорът Соси, бил непоносим. Всичко това той разказа на журналистите, а то отговаряше на замисъла на „Червените бригади“, които искаха да създадат паника и да всяват страх според девиза им „Колкото по-зле, толкова по-добре“. Соси бил принуждаван да взема медикаменти, конто сломявали волята му. Той разкрил всичко, което знаел за плановете на полицията, за подготвяния поход срещу терористите, за взаимодействието между всички органи, включително секретните служби и военната полиция, срещу нарастващото насилие.
През 1976 г. полицията успява да арестува Ренато Курчио, а жена му Маргерита загива при престрелката.
Терористите започват да отмъщават. Настъпва период, който вече никой не ще заличи от съвременната история па Италия. Моралната криза на капиталистическия режим, симулиращ демокрация, моралното разложение на управляващата класа, която наистина държи здраво в ръцете си монопола на държавната власт, но не е в състояние да реши обществените проблеми — ето причините за италианския тероризъм. Егоизмът и користолюбието на заможните слоеве все повече задълбочават пропастта между богатите и бедните, между милионерите н безработните. В Италия скандалите и аферите във връзка с корупцията са нещо обикновено.
Да хвърлим поглед върху бурната ескалация на терористичните действия. Приблизително е изчислено, че от 1975 до 1979 г. в Италия са действували към 800 терористи, поддържани от около 100 000 симпатизиращи.
През 1975 г. те извършват 702 акта на насилие, но само след една година броят им достига 1353, a през следващите две години — по две хиляди. През 1976 г. италианската полиция отбелязва 59 отвличания, но след една година те са вече осемдесет, а през 1978 г. — повече от сто. Само през 1977 г. жертва на нападенията на терористите стават 26 души, а по-късно този брой рязко нараства.
Два дни след отвличането — 18 март — ръководството на „Червените бригади“ прави изявление и терористите признават, че са отвлекли Моро и че са убили петимата полицаи от личната му охрана. Същевременно съобщават, че Моро ще бъде изправен пред „народен трибунал“. В доказателство на това прикрепват снимка на председателя на Християндемократическата партия от „народния затвор“. Поместена на първите страници на вестниците, снимката полита из целия свят: портрет на тъжния политик с уморен и покорен поглед на фона на знаме с надпис „Бригате росе“.
Същия ден полицейски патрул намира на улица „Личинио Калво“ третата кола, използвана от терористите при отвличането. Навярно незабелязано са я докарали, защото предишния ден я е нямало там. Лоша реклама за полицията в състояние на бойна готовност. Втората възможност е още по-позорна. Може би колата е стояла там два дни и никой не я е забелязал, Но това не е единственият неуспех, който се вписва в сметката на полицията в началото на полицейското дирене. По описание па свидетелите се очертават няколко заподозрени. Техни снимки публикуват всички вестници, на кратки интервали се появяват и на телевизионните екрани. По-късно се установява, че двама от тях са отдавна в затвора, а един живее от дълго време в Париж и не се крие от никого. Явно полицията е действувала твърде дилетантски.
Терористите, напротив, се представят като професионалисти на ниво. Групата е работела по план, изпълнен до последната подробност. Те са подготвяли грижливо и самото отвличане. Впрочем един от главните ръководители на „Червените бригади“ Алфредо Бонавита заявил в затвора, че вече не иска да има нищо общо с терористите, осъдил насилието като средство за политическа борба и разкрил, че ръководството на „Червените бригади“ било крояло план за отвличането на някой от забележителните политици още през 1977 г. Това той бил научил по странен начни. След като попаднал в затвора, разчитал па това, че съмишлениците му ще го измъкнат оттам. Отказали му. И му казали защо. Подготвяли били голяма акция, след която щели да излязат на свобода всички затворници терористи. Нека почака. Това, че терористите са подготвяли грижливо акциите си, показва не само отвличането на Ханс-Мартин Шлайер във Федерална република Германия, но и атентатът срещу министър-председателя Кареро Бланко в Мадрид, а и други случаи. Седем месеца продължила подготовката за отвличането на Алдо Моро. Всеки ден са го следили, разбрали какви навици има, с облекчение установили, че наистина личната му охрана е от пет души, но пък колата не е бронирана и стъклата не са непробиваеми. Терористите са знаели, че редовно посещава утринното богослужение, и им е бил известен ежедневният му режим. Ръководителите на „Червените бригади“ Морети, Микалето, Адзолини, Моручи, Фиоре и други одобрили плана, като се обосновали, че Италианската християндемократическа партия трябва да бъде изправена пред „народния трибунал“.