„В отвличането иа Алдо Моро на 16 март 1978 г. участвуваха осем мъже и една жена — заявява Петричо Печи пред следователите. — Акцията на самото местопрестъпление се ръководеше от Марио Морети и Валерио Моручи. Там бяха и Просперо Галинари, Лауро Адзолини, Франко Бонизоли, Рафаеле Фиоре и Адриана Фарандо. В операцията участвуваха и други членове от римската група иа «Червените бригади». Материално бяха осигурени с девет автомобила, от които два камиона.“
И още един терорист, Антонио Саваста, който според някои сведения не бил участвувал в отвличането, заявява, че шеф бил Марио Морети. Неговата биография е подобна на биографията на Печи, но Морети притежавал организационни способности, а освен това бил безкрайно нагъл. От протокола, подписан от съдия-следователя Кудила, се вижда, че е дошъл в Рим от северната част на Италия едва през 1976 г., но за кратко време успял да изгради мрежа от скривалища и конспиративни квартири. Още през януари 1976 г. бил наел жилище на улица „Грандоли“, където по времето на „Операция Моро“ бил настанен за петдесет и пет дни главният щаб на „Червените бригади“. Терористите разполагали с квартири и на улица „Поломбини“, улица „Алборнос“ и „Камило Монталчини“ №8, където бил затворен Алдо Моро.
След отвличането откарали Моро в жилището с камион — в един сандък. Били му успокояваща инжекция, така че нищо не разбрал. Дом номер осем представлявал разкошна еднофамилна къща в южното предградие на Рим, обитавана от тихите и спокойни съпрузи Алтобели, а в действителност от терористите Лаура Брагети и Просперо Галинари. Жилището имало хол, всекидневна п две спални, кухня, сервизни помещения и стаичка за слугинята. Изглежда, тъкмо в тази стаичка е бил затворен Алдо Моро. Стаичката имала добра звукова изолация. Галинари и Брагети изпълнявали ролята на тъмничари и на следователи. Но главен следовател бил Марио Морети. Той не оставал в къщата. Всички разпити на Алдо Моро били записани на магнетофонна лента. Видимо той не е издал нито една държавна тайна, говорел е за вътрешните отношения в Християндемократическата партия много въздържано, но е разкрил задкулисието на някои скандали. Записите не бяха намерени. От 1300-та страници на съдебното дело се появиха само няколко преписа, които полицията била намерила в конспиративната квартира на улица „Монтеновозо“.
В периода, когато „Червените бригади“ господствуваха на терористичната сцена и членовете на организацията си бяха създали името на неуловими, се говореше за координационен център на терористичните групи, дори за международен координационен център. Но ходът на случая Алдо Моро опроверга подобна връзка. Явно терористите си бяха позволили твърде голям залък и опиянени от успеха па акцията, отидоха твърде далеч. Още в самото начало похитителите разрешили на Моро да пише писма на семейството си, на колегите си от партийния апарат и на министрите. Той написал общо тридесет и седем писма, терористите предали двадесет и две. Тези, които попаднаха в печата, поддържаха напрежението на общественото мнение, но бяха и предмет на изследване от полицейските експерти.
Те търсеха отговор преди всичко на въпроса, дали Моро е писал писмата свободно и сам, или текстът на писмата му е бил продиктуван. Но дори и това обстоятелство не е съществено. Една от главните причини за неуспеха па терористите и начало на техния край е това, че им беше отказана колегиална помощ от страна на паралелната терористична организация „Прима линеа“.
Естествено италианската полиция направи всичко, което е по силите и, за да открие следата на похитителите. Полицаите посещаваха десетки хиляди жилища, проверяваха стотици хиляди хора, обискираха безброй автомобили. Всички тези действия представляваха голяма опасност за терористите. Затова те решиха да извършат камуфлажни действия, за да отвлекат вниманието на полицейските части. В Милано се срещнаха с представителите па терористичната група „Прима линеа“. Сред тях е бил и синът на министъра християндемократ Марко Донато Катини, който по-късно, след предупреждението на баща си, се спасява от арестуване, като избягва зад граница. Представителите на „Червените бригади“ помолват колегите си от „Прима линеа“ да осъществят няколко бомбени нападения в Болоня, Милано, Торино и Флоренция и така да се разсредоточат силите на полицейския апарат. В тази фаза постъпва разрив, който показва, че е липсвало единно терористично върховно командуване или координационна централа. Представителите на „Прима Линеа“ отказват. Те дори осъждат отвличането на Алдо Моро и „Червените бригади“ остават изолирани. Може би и това обстоятелство изиграва роля, за да се решат терористите да убият Алдо Моро.