Непосредствено след като беше намерен трупът в багажника на автомобила, семейството на Моро заявява че желанието на Алдо Моро било погребението да бъде скромно, без почести, без национален траур, без присъствие на официални лица. Още на другия ден погребаха убития в гробището на селцето Торита Тиберина, недалеч от Рим. Заупокойна молитва в базиликата „Сан Джовани ин Латерано“ отслужи кардинал Полети. Там се събраха всички личности от политическия и обществения живот. Липсваха вдовицата и децата на Моро. Присъствуваше и папа Павел VI. „Ти и е чу молбите ни, о, господи!“ — възкликна светият отец със съжаление. Не подозираше още, че през 1983 г. ще бъде разкрита поне част от задкулисните интриги, които доведоха до политическото убийство.
През 1981 г. падна още едно италианско правителство. Една от причините бе разкриването на незаконните действия на членовете на масонската ложа П-2. В аферата бяха заплетени няколко политици на отговорни постове. Под натиска на общественото мнение специална следствена комисия преразгледа отвличането и убийството на Алдо Моро и публикува своето заключение за резултатите. Комисията потвърди подозрението, че убийството на италианския политик е дело на заговорници.
Похитителите държаха Алдо Моро затворен почти два месеца. В протокола на комисията се появи позорното обвинение: висши офицери от полицията и ръководители на италианските секретни служби, членове на масонската ложа П-2, умишлено не са използвали многото възможности за предотвратяване на убийството на Моро. В задкулисието на заговора отново се появи американското ЦРУ, свързано както с членовете на Ложата на свободните зидари П-2, така и с ръководството на терористичната група „Червените бригади“. Случаят Моро е следователно доказателство, че в много случаи държавната власт подкрепя терористите и че реакционните сили в капиталистическия свят изпозлват техните услуги за свои замисли.
КОЖЕНИ ГЛАВИ
Мразовито утро, 15 януари 1931 г., 7 часът и 38 минути. Телефонът звънна.
— Национална агенция по печата, добър ден — казва телефонистката на телеграфната агенция в Рим. — Искам нещо да ви съобщя — чува се някакъв мъж.
— Кой е, моля?
— Няма значение. Запишете: Джовани д’Урсо е жив и здрав.
— Кой, моля?
— Съдията Джовани д’Урсо. Ще го намерите в бежов „Фиат 127“ в еврейското гето на улица „Порторико д’Отавия“.
— Но кой се обажда, моля? — пита отново телефонистката. Слушалката се чува щракване. В другия край на жицата мъжът е затворил.
Първатаата полицейска кола пристига на улица „Порторико“ в 7 часа и 45 минути. Малко след това идват и други. Полицаите откриват сивобежовия „Фиат 127“ в полосата за паркиране. Колата е затворена. През прозорчето виждат изпотеното лице на мъж с брада и мустаци.
Устата му е запушена, а ръцете завързани с тел и привързани към седалката. Това бил съдията Джовани д’Урсо. След като го държат затворен тридесет и три дни, терористите от „Червените бригади“ го пускат на свобода. За разлика от Алдо Моро той остава жив.
Гуидо Джовани д’Урсо работи в Министерството на правосъдието в Рим като началник-отдел, на който е подчинена администрацията на затворите в цялата страна. Макар всички затвори да са лоши, в Италия има по-добри и по-лоши и не е все едно къде кого ще изпратят.