Четиринадесет дни преди коледните празници терористите отвличат съдията. Както се случва при похищенията, малко след това се обажда говорител на „Червените бригади“ и предава иа италианското правителство исканията им. Не били малко. Те щели да пуснат съдията на свобода, ако Министерството на правосъдието незабавно ликвидира затвора на остров Асинара, недалеч от бреговете на Сардиния, където излежавали присъдите си както ултралеви, така и неофашистки терористи, тъй като условията му не били добри.
Дръзко искане, но „Червените бригади“ постигнаха победа още в първия тур. Италианските власти наистина ликвидираха затвора и за да не изглежда като капитулация пред заплахата с насилие, говорителят на Министерството на правосъдието заяви, че то предвиждало да стори това отдавна.
Междувременно отвлеченият съдия бил затворен в неизвестно скривалище и трябвало — според изявленията на терористите — да бъде изправен пред „народния трибунал“ заради престъпленията си. По-късн, като предупреждение, терористите убиват генерал Енрико Калвалиджи, един от шефовете на карабинерите и член на ръководството на отрядите за борба срещу тероризма.
Посветените разбират, че това е само един епизод от широко замислена акция.
Второ действие започва след кратка пауза. В затвора в южноиталианското селище Трани вдигат бунт седемдесет затворници, все осъдени терористи. Пленяват 18 надзиратели и заявяват, че ще ги пуснат само тогава, когато правителството ликвидира още девет затвора, в които излежавали присъдите си терористи. Министерството на правосъдието се оказа в трудно положение. Полицията не можеше да си позволи погрешна стъпка. „Червените бригади“ не трябваше отново да спечелят. Така на италианската терористична сцена се появи за пръв път специалното поделение „Кожени глави“, освободи надзирателите и наблъска разбунтувалите се отново зад решетките.
В печата се възхваляваше победата, но триумф постигнаха терористите. Те бяха изправили съдията Д’Урсо пред „народния съд“ и той го беше осъдил на смърт. Трябваше ли да се повтори случаят с Алдо Моро? Не след дълго се оказа, че е направен само тактически ход. Говорителят на „Червените бригади“ съобщава, че екзекуцията се отлага, че присъдата щяла да бъде предложена за обсъждане от разбунтувалите се затворници в Трани, както и от осъдените терористи в затвора в Палми. Следователно от тяхното решение зависел животът на отвлечения.
Настъпва куриозен публичен търг между престъпници и блюстители на закона. Хвърлените в затвора терористи заявяват, че са съгласни с освобождаването на отвлечения, но поставят условия:
„Силата на нашето движение е голяма — заявяват те. — Тя ни позволява великодушни постъпки. Съгласни сме с предложението на ръководството на «Червените бригади» да бъде освободен съдията Д’Урсо, при условие че средствата за масова информация публикуват нашата декларация.“
Похитителите ту измъкваха милионни откупи, ту искаха освобождаването на осъдени съмишленици, ту пък се стремяха към облаги или политически отстъпки. С отвличането на съдията Д’Урсо те търсеха популярност, подсилване на чезнещия си престиж, възраждане на симпатиите на италианската общественост, уморена от политическите скандали, инфлацията и безработицата. Ръководството на Италианската християндемократическа партия се противопостави иа предложението да се преговаря с терористите. Министър-председателят Форлани бе също против. Само че социалистите, които също бяха членове на правителствената коалиция, заеха друго становище. Трябва да се направи всичко, за да бъде спасен животът на невинния. Стигна се до сложни дебати, но накрая представителите на различните политически партии се споразумяха, че не ще отстъпят, че този път правителството не ще се унижи да преговаря с престъпници, а журналистите дори обещаха, че ще игнорират сензациите около случая. След това в редакциите се получава декларацията на „Червените бригади“ със заканата: ако до два дни не бъде публикувана декларацията, за това ще заплати с живота си съдията Д’Урсо.
На пръв поглед изглеждаше, че въпросът е решен. Съдбата на отвлечения — предрешена. Само че италианската вътрешнополитическа атмосфера крие много изненади. Италианските партии, опозиционни на правителствената коалиция, решиха да използват положето в свой интерес. Техните всекидневници „Ил Секоло XIX“, издаван в Генуа, и римският „Месаджеро“ публикуваха декларацията на терористите, а пред телевизията излезе петнадесетгодишната дъщеря на съдията Лорена и спаси живота на баща си. Впрочем тя прочете декларацията на терористите и като добавка отправи към „Червените бригади“ молба похитителите да се смилят и да освободят баща й.