При това в борбата срещу тероризма полицията бележеше все по-големи успехи. Може би тъкмо затова ръководството на „Червените бригади“ реши да демонстрира силата си, може би тъкмо затова за жертва избра генерал Дозиър? С помощта на военни и граждански организации, на Интерпол и на разузнавателните служби полицията предприе най-голямата акция в историята на Италия. В нея участвуваха над шест хиляди души. Затова и успешното й завършване и освобождаването на генерал Дозиър станаха повод за голяма радост. Не само че беше освободен пленникът, а и жив и здрав го върнаха у дома. В жилището на Емануела Фрашело намериха компрометиращ материал, а Антонио Саваста, когото след удара с приклада откараха в болницата, по-късно изяви готовност да даде показания срещу съучастниците си. В хода на полицейската акция зад решетките се оказаха седемдесет терористи, сред които няколко „шефове“ от ръководството на „Червените бригади“.
Детективите откриха няколко тайни склада за оръжие, в иззетите документи откриха и планове за подготвяни акции. При всяко отвличане е важен разказът на отвлечения. Откъслечните неща, които е доловил, видял или чул, отвеждат обикновено следователя по стъпките на престъпниците. При отвличането на генерал Дозиър терористите са проявили предпазливост. Те били завързали очите на пленника, запушили му ушите с восък и за да не може изобщо да се ориентира, го държали в палатка, построена в стая. А освен това го завързали и за походно легло. Теророристите се опитвали да отклонят следователите от истинската диря. Полицаите направили оглед на хиляди жилища, проверявали десетки хиляди заподозрени, тръгвали по най-малката следа. Когато веднъж непознат мъж телефонирал в Дирекцията на полицията, че трупът на Дозиър лежи на дъното на езерото недалеч от Пескара, няколко дни и нощи пожарникари изпомпвали водата, за да се убедят накрая, че това е трик за отвличане на вниманието. По-голям късмет имали полицаите, когато на 4 януари недалеч от площад „Испания“ в Рим арестували издирваните терористи Ени Рока и Стефано Петрели. При разпита те разкрили адресите на някои конспиративни квартири. В тях полицаите арестували общо десет издирвани терористи и иззели компрометиращи писмени материали. Зад решетките се оказал и големият специалист, съветникът по криминология на „Червените бригади“ доцент Джовани Сенцани. През следващите дни разкрили и таен медицински пункт, обзаведен като малка болница, и убежището на неаполските банди. Според една от версите следата към отвлечения генерал била открита случайно.
Във Верона полицията устроила хайка срещу наркомани. Арестувала Паоло Галати и разбрала, че той бил брат на Микеле Галати, който — вече разобличен терорист — излежавал присъдата си в затвора. Това била първата следа. Втората се появила в показанията на Стефано Петрели. Той разкрил, че Паоло Галати бил член на „Червените бригади“. Устроили им очна ставка с Галати и при разговора станало дума за Емануела Фрашело, в чието жилище по-късно бил намерен генерал Дозиър. Тази версия е публикувана от полицията. В действителност обаче всичко се разиграва по друг начин. Американското разузнавателно управление ЦРУ и италианската СИД се свързват с американската и италианската мафия, като се опитват да прикрият сътрудничеството си.
Американската мафия е голяма сила и това го знае всеки в Съединените щати. Италианската мафия също е невидимо правителство не само в Сицилия, но и в цяла Италия. Още по време на Втората световна война тогавашната разузнавателна служба на американските военноморски сили се свързва с мафията чрез осъдения престъпник и „кръстник“ на мафията Лъки Лучано с цел нейните членове да помогнат за охраняването на пристанищната зона на Ню Йорк от чужди агенти. Многократният убиец Лъки Лучано дирижира от американския затвор част от подготовката за дебаркирането на съюзническите войски в Сицилия. За тази помощ по-късно го помилваха и му дадоха възможност да се пресели в Италия, откъдето после можеше да продължи да упражнява противозаконния си занаят. Това наистина беше позор, но времето затрупа аферата с по-актуални скандали, като например „Уотъргейт“.
Когато отвличат генерал Дозиър, ЦРУ отново се обръща за помощ към всемогъщата американска мафия, тъй като му е известно сътрудничеството между американските и италианските престъпници. Вестник „Советская Россия“ в бр. 52 от 1983 г. публикува разкритието на илюстрованото списание „Тайм“, което осветли задкулисните машинации около генерал Дозиър.