— Какво знаете за убийството на Гари Хинман? — попитал отново Гънтър.
— Подочух, че Мансън бил изпратил Боби със Сюзън Аткинс при Хинман за пари. Стигнало се до бой и Хинман не излязъл от боя жив.
— От кого научихте това?
— Вече дори не зная. Говореше се за това в ранчото.
— Някакви подробности?
— Общо взето, никакви. Сюзи разказваше, че се била с някакъв мъж, тоя я бил хванал за косата и започнал да я дърпа, тогава започнала да го мушка с ножа.
Арестували Сюзън Аткинс под името Сейди Мей Глутц и на другия ден след срещата с Кити двамата сержанти започнали да я разпитват. Разказвала спокойно, сякаш не ставало дума за престъпление, че била отишла с Боби при Хинман за пари, но той не искал да им ги даде и Боби като предупреждение го бил белязал с нож по лицето. После били седнали в кухнята и си били казали, че няма да мръднат оттук, докато не получат парите. Два дни по-късно Сюзън Аткинс била чула викове, като „Не прави това, Боби!“ и други такива. Между другото Хинман се бил опитал да избяга, когато двамата спели в кухнята. И после станало каквото станало. Чула хриптенето на умиращия.
Откарват Сюзън Дениз Аткинс, регистрирана под името Сейди Мей Глутц, в женския затвор „Сибил Бранд Инститют“ в Лос Анжелос. Попада в килия номер 8000, в която били затворени проститутките Рони Хауърд и Върджини Греъм. Двете не само че се познавали, но даже по своему се били сродили: Рони се омъжила за бившия мъж на Върджини. И трите вършели някакви затворнически пощенски услуги. А вечер седели и си разказвали. Най-вече обичала да говори Сюзън Аткинс. Нейните съквартирантки пък умеели търпеливо и внимателно да слушат.
— Какво работеше, Сюзи? — попитала Рони.
— Общо взето, нищо. Само се шляех.
— Винаги ли?
— Невинаги. Работех.
— Какво?
— Гоу-гоу гърл. Танцувах в едно заведение без сутиен. А понякога ей тъй без нищо.
— Голяма скица си, Сюзи. Ей тъй без нищо. Мъжете са отвратителни.
— Не бих казала. Аз обичам мъжете. Затуй правех с тях всичко, което може да се прави с тях.
— За какво те опандизиха?
— Убийство първа степен — казала спокойно.
— Какво? Не се занасяй! Наистина ли?
— Аха — отговорила мимоходом и се върнала към първоначалната тема. — Имах фантастично гадже. Най-добрия в света. Казваше се Чарли. Да знаете само на какви неща ме научи! Живеехме като едно семейство и ходехме всички голи. — После се навела към Върджини и тихо й поверила тайната. — Чарли е Исус Христос!
— Не думай, Сюзи! — засмели се проститутките.
В четвъртък, 6 ноември, около пет часа следобед Сюзи седнала на леглото на Върджини Греъм и започнала да й разказва за житейския си опит: как употребявала ЛСД, как изучавала индийската карма, как понякога чувствувала странни приятни или понякога неприятни вибрации, после пак заговорила за убийството на учителя по музика Хинман. Върджини и дала добър съвет:
— Много говориш, Сюзи. Мълчи си, защото иначе ще си навлечеш беля. В затвора и стените имат уши. Познавах един мъж, когото осъдиха за това, което бил разказал в килията на другаря си.
— Знам — казала Сюзи. — Аз нито дума не съм казвала никому. Но теб, още щом те видях, разбрах, че си готина. Ясно, мога да ти кажа всичко.
Може би се е потвърдила старата теза, че престъпникът не издържа и започва да говори за злодеянието си, че съвестта го гложди и чувствува необходимост да сподели с някого, може би Сюзън Аткинс е била много наивна или пък дори не е съзнавала какво страшно престъпление е извършила, но с една дума в онзи следобед тя разкрила всичко за себе си. Съществуват две версии за това, как се е стигнало дотам. Според едната версия Върджини Греъм била послужила като примамка, поставена от полицията в килията, за да измъкне от Сюзън признание. Както и да е в разследването настъпва обрат.
— Какво всичко? — попитала Върджини.
— Това, което стана в Бенедикт Каниън — отговорила Сюзън.
— В Бенедикт Каниън ли? Да не би да имаш предвид Шарън Тейт?
— Ами да!
Сюзън сякаш само чакала някой да я подкачи. Лицето и грейнало, очите й се разширили и тя буквално започнала да се хвали:
— Кой мислиш, че го направи това? — запитала.
— Кой? — попитала ужасена Върджини.
— Я ме погледни добре!
— Моля те, не се прави на идиот.
— Ха-ха — засмяла се Сюзън.
— Но защо, Сюзи, защо? — попитала Върджини, след като се поопомнила.
— Искахме да извършим престъпление, което да шокира света. Да разтърси хората, да научи всеки за това.
— Защо избрахте тъкмо къщата на Алтобели, в която е живеела Шарън Тейт?