— На! Остави го в дамската тоалетна. — Погледнала го недоумяващо. — Хайде, побързай, остави го и чупка.
Разчитал е на това, че някоя негърка ще намери куфарчето и чековете в тоалетната, ще ги вземе и ще се опита да ги използва. Полицията ще я залови и подозрението за убийствата ще падне върху негрите. Така ще се засили ненавистта на белите към черните.
Младите хора са се подчинявали безусловно на Мансън. Използвал е всички достъпни средства, за да ги превърне в хладнокръвни убийци. Едно от тези средства е било тъй нареченото либерализиране на сексуалните връзки. Ексцентричностите в отношенията между мъжете и жените, груповият секс стана мода в САЩ. Половата връзка между мъжа и жената достигна равнището на животинското съвокупление.
Сексуалният маратон до максимален предел, потискането на логичната мисъл с наркотици са водели до деформация на личността у подвластните на Мансън, до загубване на способността да разсъждават, до смесване на понятията добро и зло.
— За пръв път видях Чарлз Мансън, когато го водеха от затвора в съдебната палата — казва прокурорът Винсънт Булиоси. — Трябваше да отговаря пред съда за умишлени пожари. Не съм си и представял, че е толкова дребен, беше висок само 156 сантиметра, че е дребосък, че му е изкривен гръбнакът. Кестеняватакоса падаше върху раменете му, по време на ареста не беше се бръснал и беше пуснал тъмна брада с мустаци. Беше облечен с доста скъпи дънки от кожа на антилопа с ресни. Беше окован, но вървеше леко и не изглеждаше като човек, когото го очаква затвор. Та това не беше първата простъпка на Мансън.
Роден е на 12 ноември 1934 г. от шестнадесетгодишната проститутка Кетлийн Мадокс в Синсинати (щата Охайо). Наричал майка си уличница. По-късно близките му се опитвали да смекчат тази категоризация и заявявали, че била неопитно, но весело момиче, което често се забавлявало. Тръгнала била по наклонената плоскост, защото обичала да си пийва. А за да можела да се напие, трябвало да си осигури пари или мъже, които да платят вместо нея. Всеки ден била с различни. Оженила се за един от многото любовници. Бил доста по-възрастен от младичката Кетлийн. Казвал се Уилям Мансън, поживял с нея малко по-дълго от останалите, от нея имал син, когото кръстил Чарлз Мансън. После изчезнал й повече не се появил.
Майката на Мансън не променила начина си на живот. И тъй като не можела да взема детето със себе си нито по кръчмите, нито в хотелите за кратък престой, намирала му чичковци и лелички. Оставяла детето при тях. Кога за час-два, кога за четирнадесет дни. По-късно за малкия Чарли започнали да се грижат ту баба му, ту истинската му леля.
Кетлийн Мансън имала брат Лутър. И той като нея още от младини тръгнал по наклонената плоскост и през 1939 г. заедно с Кетлийн обрали една бензиностанция в Чарлстън. Обезвредили продавача с няколко удара с бутилка от кока-кола по главата. Осъдили ги на пет години затвор. Майката била зад решетките, а Чарлз живеел при леля си и чичо си в Западна Вирджиния. Лелята наистина обичала момчето, но била прекалено строга. Всяка човешка радост смятала за грях. Момчето не я обичало, впрочем тя всичко му забранявала, докато по-рано майка му заради спокойствието си, а и от безразличие всичко му разрешавала. Така той растял между два полюса и не съумявал да намери златната среда.
През 1942 г., когато Чарлз станал на осем години, пуснали майка му условно от затвора. Взела сина си и го помъкнала по хотелите за кратък престой и по нощните заведения. Трябвало да бъде добър и учтив към десетките непрекъснато редуващи се чичковци, в по-голямата си част алкохолици като майка му. Момчето й тежало и през 1947 г. тя се опитала да го даде в детски приют. Нямало свободни места и съдът издал решение да бъде изпратен в младежки възпитателен лагер в щата Индиана. Издържал само десет месеца в поправителния дом, а после избягал и на стоп се върнал при майка си. Тя нямала нужда от него и Чарлз изживял най-голямото разочарование в живота си. Майка му го принудила да се върне обратно. Какво друго му оставало? Заминал, но не издържал дълго време в лагера. Отново избягал. Само че този път не се върнал при майка си, влязъл с взлом в магазин за самообслужване, обрал касата и си наел стая.
След като нощното влизане с взлом минало толкова гладко, решил да повтори успеха. Този път откраднал дори и един велосипед, но скоро полицаите го хванали. Началникът го изпратил в поправителен дом за непълнолетни нарушители в Индианаполис. Чарлз преспал на тамошното легло само една нощ. И едва-що се запознал с обстановката, избягал. Естествено заловили момчето и отново го изправили пред съда. И тъй като според кръщелното бил католик, попаднал в църковния възпитателен пансион на отец Фланаган.