Седемнадесет години Чарлз Мансън е живял с мъже в килиите. Изведнъж изпитал влечение към жените. Намерил си и друга и я завел в стаята на Мери Брунер. Заживял с двете момичета едновременно, после завел трета и разрастващото се семейство било принудено да търси друго жилище: накрая живеел в изоставеното ранчо с осемнадесет момичета. Открил в себе си способност да управлява и убеждава, умеел убедително да обяснява необяснимото и да доказва недоказуемото.
Намериха се хора, които твърдяха, че притежавал хипнотизиращи способности, а други пък казваха, че през годините, прекарани в необичайни условия и в затворническа атмосфера, се е научил как да се държи с хората и е съумял да използва опита си. Седемнадесет години, прекарани сред шмекери — та това е най-добрата школа за престъпник, какъвто е бил Мансън! А наивните млади момичета, доста неразумни и съвсем неопитни, копнеещи за любов и свобода, са представлявали за Мансън пластичен човешки материал. Нещо повече, той е събирал около себе си разочаровани индивиди, измамени от родителите си и от обществото, копнеещи за пълнокръвен живот, безбрежна свобода и огромно сияйно щастие. Мнозина от тях смятали, че всичко това са намерили в семейството на Мансън. Всичко това означавало в първата фаза: необвързващи сексуални отношения, оргии през цялата нощ с редуване на партньорите, малко музика, наркотици и мистичи разговори за живота и за смъртта.
Мансън бил назубрил нещичко от евтините и псевдонаучни брошурки, нещичко отгатвал, но най-вече измислял. Употребявал непонятни изрази, които бил превърнал от затворнически жаргон в „научни“ термини, използвал доста разпространената американска заблуда, наречена сциентология, нещо като популярна интерпретация на научните понятия за незнаещите и необразованите, и към всичко това прибавил назубрената мистика. Коктейлът бил вкусен и въздействувал. Бавно, но сигурно Мансън ставал господар, баща на семейството, дори бог, някои го наричали Исус Христос.
В Съединените щати се стреля често срещу президентите. През септември 1975 г. в Сакраменто бе извършен атентат срещу президента на Съединените щати Джералд Форд. Атентаторката не успя да избяга надалеч. Полицията й сложи белезниците и така я спаси от гнева па тълпата. Казваше се Линет Фрум, но я наричали Пискъл, била една от изтъкнатите членове на глутницата на Чарлз Мансън, дори станала негова дясна ръка, някаква секретарка, а след известно време дама номер едно.
Мършавото, луничаво и определено некрасиво момиче с червеникави коси, започващи от високото изпъкнало чело, се присъединило към „пророка“ когато било на седемнадесет години. Баща й я изгонил от къщи, защото не слушала, правела каквото си иска, държала се лекомислено. Не отишла далеч, седнала на бордюра на тротоара и заплакала. Някой я потупал по рамото. Погледнала. Видяла дребен рошав мъж с проницателен поглед. Усмихвал й се.
— Изгониха те от къщи, нали? — попитал, без да чака отговор.
Линет кимнала и тръгнала с него. Тя била второто момиче на Мансън след Мери Брунер, което се настанило в наетата от нея стая.
На огромна площ в холивудските „Юнивърсъл стюдиоуз“ се издига филмова бутафория. Улици от тридесетте години с фасада на театьр, улички от американския Юг, къщи, които имат само врата и фасада, еднофамилна къща, в която при натискане на бутона избухва пожар. Подвижни мостове, залив с азизатско пристанище, всякакви видове кръчми и барове, хотели за кратък престой, където се влиза по стълба през прозорците. Точно на двадесет мили от центъра на луксозния квартал на филмовите дейци Бевърли Хилс, недалеч от Чатсуърт е разположено филмовото ранчо на Спен. Също декори, също само фасада на салон, на канцелария на шериф и на местен затвор. Някога тук били заснети големи филми. Тук израстват холивудските актьори Том Микс, Уилям С. Харт, Джони Мак Браун и най-прочутият от тях Уолъс Биъри, оттук те стартират към историята на филмовото изкуство. Загадъчният и забулен в много тайни милиардер Хауърд Хюс тук лично надзиравал снимането на филмите „Човекът извън закона“ и „Дуел на слънцето“. После дошъл краят. В близкото минало тук са заснети само някои епизоди от телевизионния сериен филм „Златната мина“. Декорите се разпаднали и Джордж Спен, който си спомнял доброто старо време, живуркал тук с няколкото десетки долара, които получавал през уикенда от туристите за наемането на оседлан кон. Преди няколко години тук още работел бившият цирков артист и ездач с каубойски костюм Руби Пърл. През съботите и неделите наемал статисти, които пресъздавали каубои и индианци и стреляли едни срещу други в стила на холивудските уестърни. А и треньор по конна езда бил Руби Пърл и веднъж бог знае какво му хрумнало на стария циркаджия, извършил грях спрямо две непълнолетни момичета, които учел да яздят. Арестували го. Това е началото на края на ранчото на Спен. Когато през август 1968 г. многочисленото „семейство“ на Мансън се появило в имението в негостолюбивия каньон, полуслепият осемдесет и една годишен Джордж Спен живеел сам като отвергнат във вмирисаното ремарке и покорно чакал смъртта си. Чарлз Мансън почукал на вратата и вежливо, сякаш бил дошъл да иска ръката на дъщерята, попитал дали ще може да остане със семейството си тук известно време. Но премълчал, че семейството му наброява почти тридесет души. Старият Спен се съгласил. Радвал се, че няма да бъде сам в пустошта. И те се настанили в празните полуразрушени бараки, нахвърляли по пода дюшеци и започнали нов обществен живот. Скуики Пискъл получила специална задача. Да се посвети на стария господин. Погрижила се за Джордж във всяко отношение. Един от полицаите, които по-късно разследват случая в ранчото, заявява, че Линет Фрум си правела със стария Спен каквото си искала. Почиствала му, готвела му, грижела се за приходите и разходите в домакинството му и спяла с него.