— Къде се намира?
— В Сан Франциско. Квартала, в който живеят хипитата. Живеехме там с приятели.
— С какво се препитавахте?
— В едно санфранциско нощно заведение бях гоу-гоу гърл. Танцьорка без сутиен. Много наркотици употребявах тогава. Почти непрекъснато бях под пара. Веднъж, след като бях взела ЛСД, се качих на покрива на нашия блок. Първо погледнах надолу към града, после вдигнах ръце нагоре и изпитах блаженство. Извиках: Господи, вземи ме горе, не искам да живея на този свят. Не стана нищо. Не ме взе.
— Как се запознахте с Чарлз Мансън? — Преместих се в една къща на Лайм стрийт. Там живееха голяма част от търговците с наркотици. Веднъж си седяхме в стаята на пода. Влезе мъж с китара. Всички го наобиколиха. Започна да свири. Свиреше и пееше като господ бог. Завладя ме от първия миг. Исках да ме забележи, затова го попитах дали може да ми подаде китарата си, защото искам и аз да посвиря. Без да каже дума, ми я подаде, а на мен ми мина през ум, че всъщност изобщо не умея да свиря. Погледна ме и рече, че ако наистина искам да свиря, ще мога да свиря. След като ми каза това, усетих, че в главата ми всичко се завъртя. Та аз не бях му споменала, че не умея, значи той е прочел мислите ми. Веднага разбрах, че това е мъжът, за който цял живот съм копняла. Никога не беше ми се случвало такова нещо. После той взе китарата и излезе. След два дни пак се появи и ме попита дали искам да изляза да се поразходя с него. Кимнах и бях доволна, че бе избрал тъкмо мен. Впрочем всички момичета в къщата си падаха по него. Без много приказки минахме няколко улици и се оказахме изведнъж в жилището му. Попита ме дали искам да се любя с него. Признавам, че исках, и той ми каза да се съблека. Стоях там гола-голеничка. В стаята имаше голямо огледало и той ми каза да се огледам в него. Не исках и тогава той ме побутна към огледалото. Огледай се добре. Нямаш нито един дефект. Безупречна си. Във всяко отношение.
— Какво стана после? — попитал прокурорът Булиоси.
— После ме попита дали някога ми се е искало да спя със собствения си баща. Това ме изненада и опулено го загледах. „Не“ — казах. „Никога ли и през ум не ти е минавало да преспиш с баща си?“ — ме попита отново и аз отговорих утвърдително. „Добре — каза той, — когато започнем да се любим, представи си, че съм твоят баща.“ Направих това, и то бе едно чудесно изживяване. Възвърна ми самочувствието. Отново осъзнах, че съм жена. Чарлз направи от мен нов човек. Дори ми даде ново име. Вече се казвах Сейди Мей Глутц. По този начин искаше да заличи всичко, което е било преди. Действуваше ми непрекъснато омайващо. Но същевременно всяваше страх у мене. Наистина той казваше, че не слушаме него, а самите себе си, самите ние трябва да знаем какво трябва да правим в дадено положение, но при това искаше да се боим от него.
Преди Мансън да пристигне с харема си във филмовото ранчо на Спен, странствувал със своите непрестанно копнеещи за любов момичета из американските щати. Това бе времето на хипитата. На младите какво ли не им се прощаваше, на много неща не се обръщаше внимание — смятаха се за ексцентричност на неразумната младост. Мансън намерил стар автобус. Измъкнали седалките и превърнали таратайката в подвижен харем. Когато вечер спирали някъде, Мансън пускал при момичетата случайни любители на секса и им вземал входна такса. Повечето млади, дори много млади момичета, които бил привлякъл, били морално пропаднали, бягащи от условностите на потребителското и при това коравосърдечно общество. Търсели изява и лична свобода. Намирали само мъжко превъзходство и произвол. После се появил романтичният на вид странствуващ певец, проповядващ за един нов живот и за преобразен изцяло свят, хващал ги за ръка и ги повеждал към мечтания рай. Но преди да разберат, че вратите на рая са вход за ада, вече било късно.
Според преценката на психиатрите повечето от момичетата от Мансъновото „семейство“ били истерички, търсещи абсолютната истина и копнеещи да осъществят нереалните си мечти. Мислели си, че Чарлз е светец и всемогъщ човек, който ще ги отведе до целта. При това той се държал с тях по-лошо, отколкото с животни. Изисквал от тях абсолютна дисциплина и послушание.
В „семейството“ се влизало с установен ритуал. Най-напред вмъквал начинаещата в леглото си и ден-два се любел с нея. После я прехвърлял на другите. Трябвало да участвува в оргиите с групов секс, трябвало да се люби с всеки, когото определял Мансън, заповядвал да се спи с чужди мъже за пари, за да има от какво да живее „семейството“. Изпращал ги да просят, по своя преценка им разпределял наркотиците. Съдия-следователят твърди, че бил добър търговец. Умеел всичко да продаде и нищо от него не се получавало даром. Някой някога му бил подарил пиано. Сменил го за каравана, а нея пък за стария автобус, с който накрая пристигнал във филмовото ранчо на Спен.