И още вечерта на 21 август 1971 г. група въоръжени гангстери нападнали магазин за оръжие в едно предградие на Лес Анжелос. Маскиран мъж държал в шах с автомат продавачката и двамата клиенти, намиращи се в магазина, а останалите започнали да товарят в кола пушки, пистолети и друго оръжие. Били натоварили вече 140, когато се чули сирените, и улиците били преградени от полицейски коли. Престъпниците започнали да стрелят, полицията отговорила на огъня. Цели десет минути продължила престрелката, по време на която като по чудо не бил убит никой. После гангстерите се разбягали.
Още от юли терористите са се готвели да спасят Мансън. В едно от южните предградия на Лос Анжелос създали склад за оръжие. Дори купили една къща, в която укривали дълго време избягалия престъпник Комо. Разкрили ги и при престрелката арестували първата любовница на Мансън, библиотекарката Мери Брунер, Кетрин Шеър, Денис Райс, които преди това били пуснати на свобода, Лоурънс Бейли и тридесет и три годишния престъпник Кенет Комо. Деветнадесетгодишният Чарлз Алън Лъвет успял да избяга, но скоро след това бил заловен.
При разследването става ясно, че акцията е била мащабна. Още преди това били ограбили една кръчма и се сдобили с над две хиляди долара. Заканването, че ще освободят Мансън и неговите момичета, не било само на думи. Терористите се опитвали да използват изпитания терористичен метод. Готвели се да похитят голям транспортен самолет и всеки час да убиват по един от заложниците до момента, в който Мансън и останалите се окажат на свобода. Никой не се е съмнявал, че заканата ще бъде изпълнена. Ако не бяха заловени при кражбата на оръжие, бн могло да се стигне и до още една трагедия.
Осъдените на смърт не бяха екзекутирани. Тяхната съдба бе пререшена от достопочтените юристи във Върховния съд на щата Калифорния. С шест гласа срещу един бе отменена смъртната присъда. По този начин за осъдените на смърт присъдата автоматично се променя в доживотен затвор. Всеки, който изтърпява доживотно наказание, след известно време може да подаде молба за условно освобождаване.
ПРИНЦЕСА ПАТРИША
Имало едно време една принцеса. Нейният баща бил могъщ крал на американския печат. А дядо й, родоначалник на династията Хърст, бил още по-могъщ. Господствувал над общественото мнение, помагал на политиците или ги оставял да се провалят. Бил много богат, следователно и много влиятелен. Не знаел къде да си дява парите и затуй си построил кралски замък или по-скоро кралска резиденция, разположена на брега на Тихия океан недалеч от калифорнийското градче Сан Саймън. Уилям Рандълф Хърст платил за нея петдесет милиона долара, които през двадесетте години на нашия век са били главозамайваща сума. Говори се, че това е най-големият и най-скъпият кич в света. И до днес през уикенда потомците на краля на печата отиват в Каза дел Мар, а Каза дел Сол и Каза гранде се посещават само от туристи. Но някога тук, в десетките луксозни стаи, се е разполагал сам вестникарският крал.
Калифорнийската почва е изпръхнала от палещото слънце. Ето защо са докарали и насадили по склоновете шест хиляди иглолистни дървета и са създали за тях умно измислена напоителна система. В сградата Каза дел Сол има тридесет и шест стаи за гости c великолепни бани. Холовете и трапезариите са украсени с антични статуи и старинни предмети, насъбрани от цяла Европа. Хърст купувал стари замъци, демонтирал редките изписани или декорирани тавани и след това по тяхна мярка зидарите му построявали залите. Само басейнът, проектиран в античен стил и украсен със стари гръцки скулптури, струвал един милион долара. Редките картини, ценните гоблени, килимите с приказна цена и златните прибори са реквизитът, който заобикалял от малка принцеса Патриша, по фамилия Хърст.
Внучката на вестникарския крал Уилям Рандълф Хърст I, дъщерята на наследника на трона и по-късно твърде могъщ издателски крал Рандълф Хърст II, сестрата на бъдещия председател на издателския концерн Уилям Рандълф Хърст III, наследницата на милиони, била разглезена донеманкъде. Държала се така, както се очаквало от нея, срещала се с отбрано общество и скучаела, както скучаят милиони други не толкова богати и не толкова известни девойки и младежи в страната, в която общественото положение се мери по банковата сметка.