Принцесите също се влюбват. Патриша Хърст следвала в университета изкуствознание и на деветнадесет години обикнала двадесет и шест годишния абсолвент от Математическия факултет Стивън Уилд. Живеели заедно. През нощта в неделя срещу понеделник на 4 февруари 1974 г. на вратата им позвънили трима въоръжени и маскирани мъже, обезвредили любовника с бутилка по главата и отвлекли Патриша.
Говори се, че отвличането като престъпление е американско изобретение. От времето, когато бе изчезнал синът на прочутия летец Чарлз Линдберг, това събитие може би се е повторило десетки хиляди пъти. Фамилията Хърст изпаднала в ужас. Извикали най-добрите криминалисти и дори прочутия в международен мащаб психиатър, занимаващ се с психологията на тероризма, професор Фредерик Дж. Хакър и изчакали похитителите да се обадят.
Писмото било странно и единствено в историята на отвличанията. Било написано от представители на терористичната организация, наречена „Симбиостична освободителна армия“. Искането и било необичайно. Похитителите искали откуп, но не за себе си. Семейство Хърст трябвало да закупи хранителни продукти за два милиона долара и да ги раздаде на гладуващото население в Калифорния. Кои са похитителите — измамници или налудничави спасители? Изобщо били ли са терористи?
Семейство Хърст нареждат да бъдат закупени хранителните продукти, разпределят ги между калифорнийските бедняци н зачакват отвлечената им дъщеря да се завърне в бащиния дом. Заблуждавали се. Оставила ги в неизвестност цели девет седмици. После изпратила на родителите си, а по този начин и на световната общественост снимки и магнетофонен запис с декларацията си. На снимката била принцеса Патриша с автомат в ръце, а на магнетофонната лента съобщавала на родителите си, че се е присъединила към терористичната група СОА, че има възможност свободно да реши: да се върне или да остане. Тя ще остане и ще воюва за своята лична свобода и за освобождението на всички потиснати. Големи и неубедителни думи от устата на принцеса Патриша, избрала вече за своя псевдоним името Таня. Нима е могла изведнъж да разбере покварата на буржоазния начин на живот, както сама казвала, нима наистина е могла да се сприятели с похитителите си и да мине на тяхна страна? Могла е. Впрочем открила е нов начин на живот, най-после вълнуващ.
Животът на милионерската дъщеря, чието лично богатство познавачите определяха приблизително на двеста милиона долара, протичал в невъобразима скука. Разполагала с всичко, за нищо не копнеела, не било нужно да работи, не умеела да се весели. Казват, тичала по цели часове из парка на семейната резиденция с кучето вълча порода Ароу и му подхвърляла гумени кости, за да й ги носи. Излежаване край басейна, пред телевизора, няколко апатични приятелки, вечеря в някой от скъпите ресторанти в Сан Франциско.
Родена е в разкош, вместо майка й за нея са се грижели гувернантки. Детството си прекарва в най-добрите пансиони. По-късно лично заявява, че е научила кои са родителите й едва когато станала на десет години. Но дори и след това и те, и тя живеели по своему. Срещали се само при тържествени случаи, годишнини и рождени дни. Естествено, че една деветнадесетгодишна здрава и интелигентна девойка не се е чувствувала добре в такава среда, обяснимо е, че се е стремяла към промяна. Може би тъкмо затова е избягала при своя „учител по математика“. Тоест, най-много от всичко е желаела да започне нов живот.
Симбиостичната освободителна армия бе любопитно съдружество. Подобно на много други терористични групи нейното начало идваше от дълбокото разочарование на младите хора. След като разбират, че живеят в общество на лицемери и циници, младите минават в опозиция, започват да си играят на революционери и отначало може би са се отнасяли сериозно към това. Обявяват война на живот и смърт на неизвестен и никога непосочен конкретно противник. Шефът на терористите фелдмаршал Синк заявявал, че ще застреля всеки враг, където и да го срещне. Може би са се опитвали да станат съвременни подобия на Робин Худ, да вземат от богатите и да раздават па бедните? Наистина ли са предполагали, че под формата на партизанска борба по улиците на града ще извоюват по-добро бъдеще за човечеството?
Организацията СОА била създадена в американския затвор Вакавил. Там излежавал наказанието си за кражба Доналд Дефрийз. Тук той се сприятелява с двадесетгодишния работник по социалните въпроси Уилям Улф. Двамата се договарят, че ще се противопоставят на всички форми на расизма, фашизма, индивидуализма и човешката завист. Дефрийз успява по-късно да избяга от затвора, организира терористична трупа, която скоро стига до нивото на не твърде ловка банда от престъпници. Препитават се от кражби. Застреляли с куршум, напоен с цианкалий, един чернокож, директор на училище, на име Маркос Фосър, защото уж бил агент на врага. Залавят ги и ги осъждат. Джо Ремиро и Ръсъл Литъл лежали в затвора заради убийство. Затова след отвличането на Патриша Хърст се очаквало, че ще искат да я разменят със затворниците. За да разберем условията за възникването на групи, каквато е била СОА, трябва да търсим люлката, в която са се родили те: това са негърските гета и затворите на Съединените щати.