Фелдмаршал Синк Доналд Дефрийз е негър. Роден е и е израснал по улиците на негърското гето, хиляди пъти е чувал, че е черна мутра и че затова не може да има еднакви права с богоизбраната бяла раса. Мизерията и непрекъснатите унижения го довеждат до пътя на престъплението. В затвора съзрява неговият замисъл: ще се бори за по-добър свят. Той е на тридесет години, когато става фелдмаршал на Симбиостичната освободителна армия.
Имал приятел и съратник, който се казвал Уилям Харис. Бил от бялата раса, седял на училищния чин тих и незабележим, нито се биел, нито говорел вулгарни думи, по-скоро мислел за социалното неравенство в този свят. После отишъл войник, осем месеца служил в елитната морска пехота и стигнал до Виетнам. Там решил да се бори срещу системата, издигнала изтребването на беззащитните в държавен интерес.
Симбиостичната освободителна армия има много общи неща с други терористични организации, дори и със „семейството“ на убиеца Чарлз Мансън, чиито членове бяха тръгнали към къщата на артистката Шарън Тейт в Бевърли Хилс, за да убият „свинете“ — видните членове на ненавиждалата класа на богаташите. СОА се появява някъде между седемдесета и седемдесет и трета година в района на Сан Франциско. Основателите и, между другото в по-голямата си част момичета от тъй наречените добри семейства на почтени американци, избират за символ седмоглава кобра. Тя представлявала симбиоза между седем глави и едно тяло и трябвало да олицетворява активност, самореализация, сътрудничество, творческа дейност, вяра в единството, самосъзнание и отговорност.
Една от основателките, Нанси Линг Пари, била дъщеря на почтен калифорнийски консерватор. Отначало се възхищавала от реакционния консерватор, сенатора Бари Голдуотър. След като завършила следването си в университета, демонстративно захвърлила дипломата си и отишла на улицата да продава лимонада, защото искала да започне нов живот. Театралният бунт много скоро прераснал в насилие, особено след като се присъединили млади хора, на които им бил по-близък престъпният свят, отколкото „революцията“. При първите акции СОА имала около десет членове, а по-късно уж два пъти повече.
Но защо терористите произлизат най-често именно от заможната средна класа? Отговор на този въпрос се опита да намери „Комсомольская правда“: „Родният дом в предградието не е тяхната вселена, поне не цялата. Мнозина от тях рано или късно осъзнават това. Приличната сметка в банката, обезпечеността на средната класа придават на нейния притежател чувството за известна независимост от обществото. Само че младите не се нуждаят от рента, а от чувството за участие, за ангажираност в обществения живот, от възможност да се изявят, да живеят и да се борят. Казват — какво още искат, нали имат всичко. Младите не признават такива аргументи. Всичко това са вещи, а те ги имат достатъчно. Не се нуждаят от още вещи, а от нещо друго, което не може да се мери с материални критерии. Социологът от Калифорнийския университет Бенет Бъргър посочи обезпокояващия факт, че често терористите произлизат от средата на тъй наречените добри семейства. «Нашето общество страда от липса на идеали, на които може да се вярва — казва той. — То поставя материалните ценности над духовните.» Известно е, че младите хора се отличават с идеализъм и дори Америка не прави изключение в това отношение. Липсата на идеали си отмъщава повече от липсата на вещи. Младежите, произлезли от средната класа, вместо материалната сигурност, към която толкова се стремят техните родители, избират бедността, изобилствуваща със страдания и борба. Вместо грижливо планирано за следващите дни и години съществуване предпочитат живот, изпълнен с непредвидени събития. Рядко някой от «родоотстъпниците» обаче достига целта си. Впрочем той няма такава.“