Кандидат-членовете за терористичните групи са водени по-скоро от отричането на досегашния начин на живот, отколкото от копнежа да си изградят по-добър. Наистина често подобен „революционер“ с патетичен жест се избавя от бремето, което създава господството на вещите в потребителското общество, но изпада под властта на думите и на неясните понятия.
Доказателство за това е случаят с Патриша Хърст, както и възходът и падението на СОА. Макар че изявленията на терористичната група звучаха красиво, „бунтарите“ срещу обществения строй не постигнаха нищо друго освен това, че за известно време нахраниха някои бедни хорица с милионите на Хърст. Това е малко. Морално и физически.
Говори се, че с насочването си към Патриша Хърст терористите са допуснали грешка. Казват, че това било началото на техния край. Даже и да са я принудили да се присъедини към тях чрез „промиване на мозъка“, за което се говори доста по време на последвалия съдебен процес, даже и да го е направила по собствено желание, то все пак вместо борбата те са избрали рекламата. Склонни сме да смятаме, че по-скоро Патриша Хърст се е нуждаела от СОА, отколкото те от нея. Защо? Живеела лесен във всяко отношение живот. Още като ученичка родителите и купили автомобил. Получавала триста долара месечно джобни пари. He и били достатъчни и за всеки случай родителите й дали веднага осем хиляди. Като навършила шестнадесет години преценили, че не бива тя сама да си търси какъв да е партньор и и избрали надежден и миловиден домашен учител. Всичко в живота на доларовата принцеса протичало без затруднения, всичко било предварително разчетено, осигурено и заплатено. Та чак й втръснали сладостите на живота.
Цели деветнадесет месеца „се борела“. Само че борбата била водена със странни средства. Минавала по пътеките на престъплението. Когато по-късно съставяли обвинителния акт, било установено, че биха могли да обвинят Патриша Хърст в 22 тежки престъпления. Когато членовете на СОА решават да извършат обир на банка, за да си набавят пари за разноски, те вече имат зад гърба си едно убийство. Ала в него Таня — Патриша Хърст, все още не била участвувала.
Но в нападението на „Хиберния банк“ в квартал Сънсет в Сан Франциско, която между другото принадлежала на бащата на приятелката й, доларовата принцеса вече изиграла една от главните роли. По примера на други терористични банди, които по същия начин си осигурявали пари, те подготвили грабежа по всички правила на професията. Най-напред в залата на банката се появили съгледвачи и започнали да наблюдават как вървят нещата тук. Начертали схема, установили навиците на служителите, определили ролята на всеки участник, осигурили пътя за изтегляне. Знаели за монтираните телевизионни камери и може би тъкмо затова единствено тяхната видна съучастничка Таня трябвало да бъде без маска и без перука.
Били осем души, от които шест жени. Водач им бил надменният насилник Синк. Сутринта се подготвили, прегледали автоматите, строили се в редица—нали били „армия“, после се качили в откраднатите от предишния ден автомобили. Четирима влезли в залата на банката, четирима охранявали отвън. Откраднали над десет хиляди долара и попаднали на първите страници на световноизвестните вестници. Главно милиардерската дъщеря с автомат в ръце. По-късно заявяваше, че са я принудили да участвува, и съжаляваше, че при бягството от местопрестъплението ранили един от клиентите. Тъкмо нападението на банката би могло да се превърне за Патриша Хърст в добра възможност за бягство. Само че тя не е искала да избяга, чувствувала се е добре сред терористите, дори се била влюбила в един от тях и нямала, никакви възражения срещу свободните нрави, господствуващи в общото помещение, нито пък срещу свободната любов. Макар по-късно да твърдеше обратното: „Беше страшно. Тия ужасни въшльовци. Всички заедно имахме само една-единствена четка за зъби. Да имаш собствена четка за зъби, се смяташе за буржоазен предразсъдък. В къщи жените ходеха пред мъжете с разголени гърди. Това се смяташе за революционно.“
Шест жени и трима мъже живеели като в харем. При това мъжете пренебрегвали жените, държали се с тях грубо, отношенията между тях били като между животни.
„Шефът на бандата Синк — казва по-късно Патриша Хърст — бе надменен маниак, който денем и нощем закачаше жените, правеше каквото му хрумне, всички трябваше да се подчиняват на болната му фантазия. Сексът бе неизбежна част от съжителството. Бяхме в нелегалност, тъй че трябваше взаимно да се удовлетворяваме.“
Едно от момичетата с псевдоним Зоя била уж безчувствена, жестока и всички я ненавиждали. Другите двама от бандата, съпрузите Харис, пък били изроди, „напомнящи болно куче, на което може да помогне само смъртоносната инжекция“.