— Не е единственият — казал сенаторът Райън. — Лишихме ги от илюзии. Разбраха, че лъжем. Едно говорим, друго вършим. Не им се чудя. Можеш ли да ми кажеш, Сам, къде да търсят своя идеал? Навсякъде корупция и свинщина. След като един президент си отива със скандал, а вицепрезидента изправят пред съда, защото вземал подкупи и крадял…
— Само че Боб беше стигнал до извода, че сектата на Джоунс е също едно мошеничество. Разгневил се и им казал, че никога вече няма да го видят. И още същата вечер го намират с обезобразена глава в магазията на гарата. Смяташ ли, че е случайно, Лио?
— Самоубийство?
— Глупости. Може ли човек да си разбие сам главата?
— Нещастен случай?
— Е да. Така казват полицаите. Но моля те, какво ще търси Боб в магазията на гарата!
Не за пръв път сенаторът Райън чуваше името на преподобния Джим Джоунс. Той беше известна личност, бъркаше се и в политиката, помагаше на кандидата и по-късно президент Картър в предизборната кампания, но беше заподозрян и в престъпления. Няколко пострадали граждани се бяха обръщали към сенатора за помощ. Техни близки, членове на сектата на Джоунс, бяха изчезнали мистериозно.
Юрисконсултът на Райън се казваше Джо Холсинджър. Именно той помогна в значителна степен да се разкрие истинският лик на преподобния Джим Джоунс и по-късно, след трагичните събития в Гвиана, разкри невероятни взаимозависимости: преподобният Джоунс е бил престъпник, какъвто не би се намерил в историята на тероризма и криминалистиката. Нещо повече — той сътрудничел на Централното разузнавателно управление при опитите, извършвани върху хора без тяхно знание.
В Съединените щати вегетират стотици секти, обединяващи отвергнати хора, напразно търсещи смисъла на живота. „Храм на народите“ бе само една от тях. Преподобният Джоунс имал фотогенично лице, умеел да проповядва, демагогски да убеждава, умеел да внушава на своето папство, че знае път за рая, където ги очакват вечно блаженство н безгрижен живот.
Навярно са били безкрайно наивни, необразовани и отчаяни хора, за да се хванат на въдицата на преподобния. Веднъж при проповед попитал дали някой от присъствуващите вярващи не страда от все още неизлечимия рак. Обадила се някаква стара жена, Джоунс започнал да врачува, да прави заклинания, после показал на вярващите парче суров черен дроб, който бил извадил от джоба си, и започнал да твърди, че изгонил от тялото на болната пагубния тумор. Повярвали му. Никой от присъствуващите не го обвинил в измама или шарлатанство.
Сам си организирал атентат и се обявил за безсмъртен. Веднъж излязъл пред къщата си, където се били насъбрали вярващи, и започнал да проповядва. Изведнъж се чул пистолетен изстрел, преподобният Джоунс се свлякъл на земята. Върху ризата му се появило червено петно. След миг безжизненото тяло лежало в локва кръв. Опитали се да извикат бърза помощ и да откарат отеца в болницата. Но той дошъл в съзнание, накарал да го отнесат в спалнята му и след няколко минути излязъл пред къщата с чиста риза и със сияеща усмивка.
— Куршумът на убиеца не може да ме засегне. Сам се излекувах. Мен куршум не ме лови — заявил пред тълпата.
Пак повярвали в невероятното, нелогично и безсмислено твърдение и никому и през ум не минало, че под ризата си имал найлонова торбичка с разреден кетчуп, което му помогнало да създаде „локвата кръв“. Нормални ли бяха привържениците на Джоунс? Те бяха разочаровани от живота, нещастни самотници, унижени чернокожи без надежда за успех в живота, наркомани, прокудени от обществото, и невъобразими глупаци.
Броят им растял, сектата се преместила в предградието на Сан Франциско Филмор, преподобният Джоунс се сдобил с къща, в която устроил храм и кухня за бедните, библиотека и санитарен пункт. В Лос Анжелос открил филиал на своята верска фирма. Условията за приемане в сектата били подозрителни и жестоки. Всеки, който искал да стане член, трябвало да подпише клетвена декларация, че се отказва от всякакво имущество в полза на сектата, тоест в полза на преподобния Джим Джоунс.
По-късно при разследването юрисконсултът на Райън, Холсинджър, успява да се сдобие с документи с подпис под декларацията: „Задължавам се редовно да превеждам една четвърт от доходите си по сметката на «Храм на народите». Съгласен съм моята пенсия в бъдеще да бъде изплащана направо на «Храм на народите».“ Мъже, които цял живот са се трудили непосилно, за да спестят нещо за старини, прехвърляли спестяванията си по сметката на Джоунс, хора без работа му предавали помощта, която получавали като безработни, други продавали недвижимото си имущество и парите внасяли в „общата“ каса. А много от тях подписвали и бели листове, върху които по-късно преподобният Джоунс вписвал текста: „Признавам, че участвувах в убийство.“ Когато някой поисквал да напусне сектата, Джоунс го заплашвал, че ще изпрати писменото му признание в полицията.