Заплахите срещу психически лабилни индивиди са подло оръжие и Джоунс е умеел майсторски да го използва. Зад залостената врата на храма, самият той пазен от въоръжена охрана, тероризирал вярващите. Негрите заплашвал с ку-клукс-клан, другите плашел с трета световна война, която сигурно скоро щяла да избухне, а атомната смърт щели да избягнат единствено членовете на неговата секта; непослушните съмняващи се наказвал. Публичният побой бил нещо обикновено, стражата обискирала вярващите на входа на храма за оръжие, през нощта се извършвали чудовищни обреди. Те започвали с бой на съблечените жертви и завършвали с хоро на старите жени, които били принудени да танцуват голи цели часове под такта на музиката, докато не изпаднат в безсъзнание. Публичните изповеди били също нещо обичайно.
Беззащитни и затъпели, жертвите признавали пред събранието, че са вършили сексуални извратености, които всъщност никога не били извършвали, били публично опозорявани, оплювани от другите и заявявали сами за себе си, че са „подли свине“. Физическият терор е престъпление към човека, но психическият е по-страшен, защото го лишава от човешко достойнство.
Наглед преподобният Джоунс се държал като проспериращ американец, когото очаква добра кариера. С обещаваща усмивка, самоуверено поведение и внушителни прокламации той се катерел по обществената стълба, бъркал се и в политиката и изкарвал пари.
Имал много влиятелни познати, а на някои дори бил и полезен. Например през 1976 г. по време на предизборната кампания в Сан Франциско Розалин Картър — съпругата на бъдещия американски президент, агитирала за своя съпруг Джим и Картър, говорела за неговите предимства и обещания, но залата все бивала полупразна. Някой посъветвал организаторите да потърсят съдействието на преподобния Джоунс. Съгласил се и на другия ден залата била пълна. Шефът на сектата, наброяваща по това време вече над хиляда души, бил наредил на своите подвластни задължително да присъствуват. Ораторствувала госпожа Картър, реч произнесъл и преподобният Джоунс. Имал огромен успех. А на другия ден в бюрото на организаторите на предизборната кампания пристигнали много хвалебствени писма за речта на преподобния. Никой не се досетил, че Джоунс е принудил членовете на сектата да пишат цяла нощ писма, възхваляващи до небесата техния спасител, а вече и политик.
Розалин Картър, въодушевена от активната помощ, поканила Джоунс на тържествен обед в хотел „Станфорд Корт“. Той наредил да извикат фотографи и журналисти и си направил реклама. По-късно се гордеел с благодарственото писмо на първата дама на Белия дом, което започвало с обръщението „Мой скъпи Джим“. Това било шанс за политическата кариера и преподобният Джоунс го използвал. Предложил услугите си на кандидата за поста вицепрезидент Уолтър Мондейл и агитирал за него. По-късно помогнал на Джордж Москоунс да стане кмет на Сан Франциско и не го направил даром. Станал началник на жилищната служба в Сан Франциско — важна и също изгодна длъжност. Проповедникът я използвал до последна възможност. Не след дълго се сдобил с три големи кадилака с климатична инсталация. Бил на върха на популярността и съумявал да се погрижи за рекламата си. Подкупвал журналисти да пишат за него, публикувал прокламация за свободата на печата, заставал в редиците на борците срещу наркоманията, подарявал значителни суми на полицията в Сан Франциско и заявявал, че го прави, за да помогне да се намали броят на престъпниците в града.
Какво невероятно лицемерие! По-късно ще видим, че неговото отношение към наркотиците е било съвсем друго. За да бъде разкрито, отчасти допринесе и сенаторът Райън, а разследването беше доведено докрай от неговия юрисконсулт Джо Холсинджър. Но все още той беше в началото на дългия път. Събираше инцформация из задкулисието на сектата и умът му не побираше чутото.
Джим Джоунс, който преди това се щурал близо две години по пътищата на Южна Америка, влязъл в преговори с правителството на Гвиана за реализирането на необикновения си проект — искал да купи поземлен имот някъде в джунглата и да основе там образцова колония, в която да намерят своя нов дом неколкостотин американци, предимно чернокожи. Смелият проект не бил отхвърлен, защото преподобният Джоунс представил препоръки от влиятелни политици и видни личности. Правителството се съгласило, сектата „Храм на народите“ закупила срещу 600 000 долара парче земя от необитаемата джунгла. Чекът за сумата бил подписан от някой си Филип Блейки, сътрудник на Централното разузнавателно управление който имал големи заслуги за вербуването на наемници срещу свободна Ангола. Откъде неизвестният меценат е взел толкова пари за съмнителната инвестиция, се разбра по-късно.