Още през първата година в рамките на изследователската програма „НК-Ултра“ ЦРУ извършва 429 опита със здрави и с душевно болни и с 220 ученници и студенти. От документа, открит по време на разследването от членовете на комисията на Рокфелер, се вижда, че още на 2 януари 1952 г. ЦРУ е наредило на изследователския си център да подготви наркотик, който да може незабелязано да се дава на определено лице без негово знание. Наркотикът трябвало да предизвиква не само загубване на паметта, но и пълно духовно подчинение. Така започват многобройните опити с прилагане на опасния наркотик ЛСД-25 — диетиламид на лизергиновата киселина, и неговите деривати. Ръководител на „изследването“ става признатият специалист в областта на психохимическата война Сидни Готлиб от Бронкс, доктор на естествените науки и доктор по химия.
Служителите от ЦРУ са свикнали да не оставят нищо на случайността. Разработената изследователска програма съдържала 13 точки, обхващащи един и същ проблем: как да се даде на определени лица опасния наркотик, без те да забележат това. Със задачата се заема следващият специалист, лекарят Джон Лъмхоланд от Ню Йорк. Той издава помагало, в което „научно“ описва всички известни начини за незабелязано и тайно даване на наркотици на нищо неподозиращи лица. Не става дума само за ЛСД, но и за наркотика ЛАЕ, дериват на диетиламида на лизергиновата киселина, който предизвиква у подложените на опит лица състояние, подобно на шизофренията — раздвояване на личността.
За програмата „НК-Ултра“ се изразходват 300 000 долара годишно от държавната хазна. Тя е официална, макар естествено и секретна програма на ЦРУ, утвърдена от тогавашния заместник-директор Ричард Хелмс и от директора Алън Дълес. Според програмата, разработена от доктор Готлиб, опитите имали за цел да предизвикат смущения в паметта, да принудят определени лица към ненормално поведение и по този начин да ги направят негодни за обществото, да променят У тях сексуалните навици и стереотипното поведение, да отстранят от паметта някои информации, да създадат възможност за прилагане на внушение и да възпитат чувството на зависимост.
Доктор Харолд А. Ейбрамс работел в нюйоркската болница „Маунт Синай“, в акцията бил включен като „хоноруван сътрудник“. Но отделението, което ръководел, получавало големи дотации от щаба на военноморския флот, така че на доктор Ейбрамс не липсвали нито средства, нито подкрепа от страна на висшестоящите. Имал свободен достъп до затворите, където можел да избира хора за опитите си. Интересно е, че подбирал само негри, в повечето случаи наркомани. Осемдесет процента от обитателите на затънтеното селище на преподобния Джоунс били негри, от които мнозина — наркомани.
В края на 1952 г., тоест много преди обществеността да научи за престъпната дейност на ЦРУ, доктор Готлиб започва незаконно да прилага на практика програмата — изпробва ЛСД върху пациенти без тяхно знание. В лицето на директора на Центъра за изследване на токсикоманията към Пъблик Хелт Хоспитъл доктор Харис Избел, Готлиб намира услужлив сътрудник. Той предписвал ЛСД-25 на лекуваните в болницата затворници, а и на цивилни пациенти. След „лечебния курс“, както написал в доклада си, у тях настъпили „субективни промени“.
Едва през 1976 г. излязоха наяве обстоятелствата около загадъчната смърт на доктор Олсън, който се самоубива през ноември 1953 г. Разкритието бе обвинение, което сигнализираше за престъпната дейност на ЦРУ и американската армия. Тя също е замесена в опитите. Във Форт Дитрик в щата Мериланд през ноември 1953 г. бил организиран семинар на специалисти по химическата и биохимическата война на сухопътната армия. В обучението участвуват и д-р Сидни Готлиб, някой си Хю от ЦРУ и неговият колега д-р Робърт В. Лашбрук.