Системата на психическия терор била съвършена. Преподобният Джоунс наредил да поставят около лагера високоговорители, по които нощем се носели заповеди, забрани и заплахи. Обитателите на селището сред джунглата имали чувството, че никога не са сами, че отецът е всезнаещ и всевиждащ.
На най-високото стъпало на стълбичката на рекордите по всяване на ужас стояли тъй наречените бели рицари. Става въпрос за символ, за девиз, за заповед за подготовка за колективна смърт. Внезапно по лагерната радиоуредба започвали да звучат заповедите на преподобния. Обитателите изтичвали от колибите и се събирали на площадката пред храма. В полунощ или призори сънени бързали тичешком към доброволната смърт. „Белите рицари“, техните измислени защитници, представяни в лагера от въоръжените пазачи, тоест техните мъчители, трябвало да им помогнат да прекрачат прага на смъртта, за да изпитат вечното блаженство. Всеки вярващ получавал чашка и по команда на отец Джоунс трябвало наведнъж да я изпие. Никой не знаел дали точно в този ден не съдържа истинска отрова, или е само лимонада от папай и манго. Не, този път е все още репетиция, защото върху лицето на преподобния Джоунс се появява дяволска усмивка, а в очите му — странен блясък.
— Днес това бе репетиция — казва гръмогласно, — но ще дойде ден, когато ще трябва да докажете, че умеете да се подчинявате!
Възможно ли е един явно психически болен човек да има такава власт? Правдоподобно ли е хилядата души да слушат заблуди и да не откриват чудовищността в неговите действия? Днес, когато вече Холсинджър публикува документите, знаем, че в тази игра е имало не само масово внушение и психически терор, но и наркотици. Обитателите на Джоунстаун са били „опитни зайчета“.
Джоунс е бил дяволски изобретателен по отношение на методите за заробване, покоряване и господство над подвластните. Един от тези методи бил психическият тормоз в сексуалната област. Докато той устройвал сексуални оргии в луксозно обзаведената си спалня, в лагера създал комисия, която решавала кога съпрузите да имат полово сношение. Тъй като всички живеели в общи спални помещения и навсякъде отвън имало въоръжени пазачи, нямало място, където възлюбените да останат сами. Всеки, който искал да се полюби със съпругата си, трябвало да подаде писмена молба. После комисията публично разглеждала молбата, утвърждавала я или я отхвърляла, по преди всичко разпитвала изправените като на позорен стълб съпрузи как искат да се любят, а председателствуващият преподобен Джоунс искал да чува подробни отговори. Разрешение не получавали веднага, в някои случаи трябвало да чакат и по два месеца. Не всички се задоволявали с протакането. Понякога младите съпрузи били залавяни на местопрестъплението в края на джунглата. Нали са се любили без разрешение. И бивали изправяни пред съда. Публично, на площадката пред храма, безпогрешният отец ги разпитвал. И двамата трябвало най-подробно да обрисуват съдържанието на „престъплението“, пазачите, които са ги заловили, също прибавяли по нещо. После преподобният Джоунс произнасял присъдата: като наказание да повторят половия акт, още сега, тук пред всички.
Събличали ги голи, ненормалният Джоунс грабвал бича и с удари се опитвал да провокира у любещите се по-страстни прояви.
Когато по-късно юристът Холсинджър потърсва съвета на психолозите, чува интересен отговор. Навярно Джоунс е имал теоретични познания из областта на приложната психология или пък подсъзнателно е стигнал до определени садистични методи. Впрочем чрез публичното съвокупление той е убивал всяко емоционално чувство у любещите се съпрузи и ги е унижавал до безкрайност. Властвуването над половите нужди на другите е също така ефикасен начин за унижаване на човешкото достойнство и за възпитаване в послушание.
Дали на преподобния Джоунс не са помагали инструктори специалисти? Много неща говорят за това. Същевременно експерименталната колония на Джоунс се ползваше с добра репутация в света. За това се грижеше рекламното бюро, което Джоунс създава в гвианската столица Джорджтаун. Той поръчва информационни брошурки с рекламни снимки; дипломатическите представителства на много страни получават бюлетина на Джоунс. В Джоунстаун пристигат делегации и гледат подготвеното представление на доволните вярващи. Така съвършено били обработени, толкова много се страхували от отеца, че никой от обитателите, жертви на страшния терор, не смеел да се оплаче, да потърси помощ.
Ето показанията на двама туземци, шестнадесетгодишния Уейка и на почти връстника му Йоб. Скитайки из джунглата, те случайно попадат на Джоунстаун. Няколко дни те се навъртали около лагера и станали свидетели на странен случай.