Началникът на Федералната криминална служба Хорст Херолд помолил адвоката Пайо да поеме ролята на посредник на 9 септември. Пайо устройва пресконференция, на която известява, че приема тази роля. Всички следващи съобщения и поръчения трябвало да минават единствено през неговото бюро. В издирването на терористите през първите дни участвуват 800 полицаи, 150 души съставляват постоянния щаб по издирването. Помагат и подслушвателната служба на западногерманската армия, и специалистите от разузнаването. И понеже се е очаквало, че след като адвокатът Пайо стане посредник разговорите или поне поръченията на терористите ще насочат криминалистите към следа, която би могла да ги доведе до скривалището на отвлечения Шлайер, техниците провеждат подслушвателна акция в гигантски размер. Всички 36 телефонни кабела, свързващи Федерална република Германия и Швейцария, тоест 18 000 линии, биват включени в подслушвателната система. И тъй като полицията е предполагала, че терористите заедно с отвлечения Шлайер се намират все още в района на Кьолн, техниците включват за подслушване и 497 телефонни будки.
В хода на цялата акция, в която естествено участвува и обществеността, а и полицията апелира към гражданите за съдействие, полицейските чиновници обработват 3826 донесения и съобщения, повечето от които нямат изобщо никаква стойност. Ала целият народ живее в страх и се пита докъде ли ще доведе самонадеяността на терористите, а известно е, че страх лозе пази.
Трябва отново да се подчертае, че полицейските агенти и техните помощници от секретните служби не са работили за „отличен“. Те допускат грешка след грешка и стават мишена на основателната критика на обществеността. Няколко пъти попадат на обещаваща следа, но неразумно изпускат шанса. Така например през нощта на 24 срещу 25 септември от автомата на телефонна будка недалеч от една кьолнска къща се чул женски глас. Неизвестна жена звъняла в Женева и искала да говори с адвоката Пайо. Най-после подслушвателите имали някаква надежда. Апаратурата показвала за коя будка става въпрос, била обявена тревога, ударната група незабавно потеглила. В този момент се случило това, което не би трябвало да се случи на нито един техник — специалист по подслушване на чужди телефонни разговори: при превключването нещо щракнало в слушалката. Жената мигновено разбрала и прекъснала разговора. Само 25 секунди след като оставила слушалката, при телефонната будка пристигнала полицейската кола. Късно. Наоколо нямало жива душа.
Терористите не са били новаци, имали добра школа и опитни учители. Методите на уличния бой, наричан понякога „гериля“, са теоретично обмислени и изпитани на практика.
През април 1977 г. в Швеция бил арестуван западногерманският терорист Норберт Крьохер, когато се готвел да отвлече шведския министър г-жа Анна-Грета Лейон. У Крьохер била намерена някаква инструкция, представляваща помагало от цели осемдесет страници. То съдържало много съвети и указания. Някои дори звучали гротескно. Ако например терористът поиска да разбере дали полицията чете кореспонденцията му, достатъчно е сам да си напише писмо със следния текст: „Драги приятелю, изпращам ти приложен един чудесен екземпляр бълха. Сърдечно те поздравявам, твой…“ Никаква бълха не се поставяла в плика. И ако пощата връчи писмото и в него се намери бълха, значи, че е действувала цензурата.
Помагалото съдържало указания как да се осигури конспиративна квартира, как да се купи автомобил, как да се подготви атентат или отвличане. Най-напред трябвало да се знае дневната програма на избрания заложник, да се проучат навиците му, семейните му отношения, кога и къде се разхожда за здраве, кога посещава театри или кина, къде играе тенис или голф, кой и как се грижи за неговата сигурност, по кой път отива на работа и кой го води, изобщо всички указания, които очебийно съвпадат с обстоятелствата около подготовката и осъщественото отвличане на Ханс-Мартин Шлайер.
В центъра на Кьолн се издига модерна, висока 140 метра сграда с 43 етажа и 951 апартамента, в които живеят около две хиляди наематели. Наричат я „Уни-Центер“. Полицията била извършила вече около хиляда жилищни обиска, но нито един от тях не довел до следа към терористите. Когато се стига до небостъргача „Уни-Центер“, в акцията се включват наведнъж 300 полицаи. Те откриват конспиративна квартира, наета на името на някоя си (както по-късно се установява — несъществуваща) Барбара Маркварт. И макар че била предплатила сравнително високия наем, на 23 септември изпратила до управата на дома писмо, с което уведомявала, че напуска жилището и връща двата ключа от апартамента. Но удивителното и едновременно съмнителното тук било, че не искала да и се върне капарото. Чрез подробно разследване се установява, че писмото е било написано на същата машина, на която терористите са писали писмата до федералното правителство. В действителност наемателката се е казвала Аделхайд Шулц и е била терористка. Това се потвърждава и при обиска, извършен от полицията в подземния гараж на небостъргача.