ПОЛЕТ LH 181
— Името му е Акаша, господин комисар — казва инспекторът от Скотланд Ярд на началника си.
— Е, и?
— Прибрахме го в Хайд парк; познат образ.
— Какво правеше там?
— Демонстрираше за свободна Палестина, господин началник.
— Е и какво? — пита раздразнено комисарят.
— Сби се с полицая, господин началник.
— Кой започна?
— Не зная, господине.
— Тогава постарайте се да разберете и го бутнете зад решетките или го изправете пред съда и ме оставете най-после на мира, инспекторе. Днес не се чувствувам добре. Пак нещо от храната.
— Да. Сигурно, господине. Но той не е за пръв път при нас. Миналата година се беше бил с полицаите на „Трафалгар Скуеър“. Демонстрацията си беше съвсем мирна, а той се беше разбеснял като отвързано куче.
— Съден ли е? — пита начумереният комисар.
— Не, господине. Тогава нашите го задържаха, оставиха го тук през нощта и пак го пуснаха. Искаха да го изгонят от страната, но накрая остана тук.
— С какво се занимава?
— Тогава следваше в някакво висше учебно заведение, господин началник.
— А сега?
— Сега не зная, господине.
— Тогава му вземете мярката. Намерете някой параграф…
В определения срок Зохаир Юсуф Акаша бил изправен пред съда, осъдили го на шест месеца затвор и го откарали в Пентънвил, където в знак на протест веднага обявил гладна стачка. След две седмици вече лежал в болницата „Сент Оливс хоспитал“ и в края на месеца, точно на 26. 3. 1976 г., двама цивилни полицаи го откарали на лондонското летище Хийтроу и го качили в самолета за Бейрут.
В началото на 1977 г. се разхождал отново по лондонския площад „Пнкадили“. Но този път с кувейтски задграничен паспорт и като кувейтски гражданин на име Ахмед Бадр. Отседнал в „Куинс хотел“ — пансион за не твърде заможни преселници от Индия в едно от предградията на Лондон. Излизал сутрин и се връщал късно през нощта. След едни месец заминал и вече не се мярнал.
Акаша е роден па 15. 7. 1954 г. в лагера за палестински бежанци Бурж-ел-Бражне недалеч от Бейрут. Родителите му напускат Палестина, бягайки от израелските военни части. Акаша е умно, интелигентно и старателно момче. Успява да избяга от бежанския лагер и да завърши училище. Като юноша се включва в освободителното движение и става член на Народния фронт за освобождение на Палестина.
Може би получава стипендия или пък му дават направо пари, но в самото начало на 1973 г. Акаша се появява за първи път в Лондон като учещ в Челси Колидж ъв Аеронотикъл енд отомобилс инджиниъринг, тоест някакъв авиационен технически институт. След двегодишно учение го завършва и получава диплома за авиоинженер. Усвоява и пилотирането на малки самолети.
Наглед приличал на всички лондонски студенти. От време на време се напивал с бира, а понякога с евтина ракия, после се разхождал из улиците, издигал пропалестински лозунги и драскал с флумастер по стените.
Живеел в стаичка, за която плащал пет лири седмично, и си изрязвал статии за малкия „Голям чакал“, известна фигура през онези години, т.е. за терориста Карлос.
После попаднал в ръцете на Скотланд Ярд, но благополучно се измъкнал.
За трети път пристига в Лондон отново като кувейтски гражданин. Този път под името Абдул Хасан. На 5 април 1977 г. се настанява в хотел „Робърт хаус“ на Уестърн стрийт, точно срещу хотел „Ройъл Ланкастър“, където бил отседнал някогашният южнойеменски министър-председател Абдулах Ахмед Хаджири със съпругата си Фатима, виновен за убийството на някои ляво настроени патриоти.
На Цветница преди обед пред входа спрял мерцедес и Хаджири със съпругата си се качил в него. Зад волана седял служител от йеменското посолство. Този път Акаша не ги наблюдавал от прозореца на стаята си, както правел няколко дни преди това. Стоял непосредствено зад колата. Когато се качили, минал откъм дясната задна врата, рязко я отворил и стрелят И тримата били убити на място. Всичко станало безшумно. Акаша имал добър пистолет с ефикасен заглушител, тъй че дори нямало паника. Убиецът успял да изчезне в тълпата.
Служителите от Скотланд Ярд проследили Акаша, тъй като вече го познавали, но въпреки това по неизвестни причини не го арестували след атентата.
Атентаторът безпрепятствено стигнал до летище Хийтроу, в 16,30 се качил в самолет на иракската авиокомпания и същата вечер слязъл в Багдад. Не бе установено защо в случая лондонската полиция е проявила подобно великодушие. Също така не е ясно защо информационният център на Скотланд Ярд не предостави никакви материали за убийството на бившия министър-председател. Случаят бе обявен за секретен.