Пътниците били обискирани. Един по един заставали на пътечката, където терористите ги претърсвали. Лични документи, паспорти, легитимации и всякакви неща от израелски произход били хвърляни на купчина. После събрали ръчния багаж. През цялото време капитан Махмуд заплашвал с пистолета, непрекъснато крещял, нанасял не много силни удари, за да сплаши заложниците.
Двете момичета, особено Сухайда Сайях, също непрекъснато подвиквали и заплашвали с гранатите.
Капитан Махмуд наредил на пилота Шуман да измени курса и да се насочи към Кипър. Шуман погледнал циферблата на уредите и казал:
— Няма да ни стигне горивото. — Откъде знаете? — попитал Махмуд. — Предполагам.
— Точно! — заповядал похитителят. — Трябва да изчислим. Извикайте втория пилот. Юрген Фитор се върнал в пилотската кабина, известно време изчислявал и заявил:
— До Кипър няма да стигнем. Ще трябва да кацнем в Рим.
Малко след 13,30 ч, в момента, когато „Боинг 737 Ландшът“ прелита над Марсилия, на бюрото на западногерманския канцлер Хелмут Шмит звънва телефонът и федералният министър на вътрешните работи Майхофер уведомява канцлера:
— Аеронавигационната служба от Екс-ан-Прованс в Южна Франция съобщава за промяна в курса на самолета на „Луфтханза“ с номер на полета LH 181, излетял от Палма де Майорка за Франкфурт. Самолетът се е насочил към Елба. По всяка вероятност е отвлечен.
Явно капитан Махмуд е знаел доста неща за експлоатацията на самолет „Боинг 737“, нали в Лондон бил учил в авиационен институт, тъй че навярно му е било ясно, че тази машина може да се управлява само от един пилот. И изпраща Фитор отново в салона за пътници.
В 13,50 средноевропейско време самолетът променя курса, в 15,45 командирът Шуман каца на римското летище Фиумичино и рулира към определената му стоянка, отдалечена цял километър от служебните помещения. Самолетът мигновено е обкръжен от бронетранспортьорите на подразделенията за сигурност на летището и срещу него са насочени бордови оръжия. Впрочем италианците имаха лош опит с похитителите на самолети. През декември 1973 г. тъкмо на това летище се беше разиграла една от най-големите трагедии в историята на тероризма и несъмнено най-драматичният случай по онова време.
В понеделник на 17 декември 1973 г. в 11,46 в чекин-залата на летище Фиумичино нахлули няколко въоръжени арабски терористи. Насочили се към гишетата в северозападната част на летището. Нападнали служителите от контролно-пропускателния пункт и митничарите, а някои от тях взели като заложници. Заедно със заложниците изтичали през изход А 14 на бетонния плац, където стоял самолетът на авиокомпания „Ер Франс“. Други терористи минали през залата за транзитно пътуване и се насочили към същата цел.
На вратата стояли няколко души от екипажа на един етиопски самолет. Чакали да се качат в него. След като видели какво става, мигом побягнали. Но бордовият инженер закъснял и попаднал в ръцете на терористите. Взели го със себе си като още един заложник. Акцията преминала тихо, незабелязано, без нито един вик. Ако някой е наблюдавал безпрепятствения път на бандитите през чекин-залата и през митническия и граничен контрол, би си помислил, че наблюдава игрална сцена от невероятен приключенски филм.
В 11,51 трима въоръжени до зъби терористи се отделили от приятелите си и се насочили към изход А 15, където се намирал самолетът на американската авиокомпания „Пан Америкън“ със стълбички на двете отворени врати. Едните изтичали по предната, другите по задната стълбичка и почти отведнъж хвърлили в самолета ръчни гранати. Огромна експлозия със страшни последици.
През този неприятен зимен ден духал силен поривист вятър май по цяла Европа. Може би тъкмо затова самолетът от редовния полет на „Луфтханза“ LH 290 имал закъснение с цели четиридесет минути. Командирът му Ван Хаан поискал от кулата разрешение да кацне и големият „Боинг 737“ се приземил на бетонния плац. Определили му място на северозападния край на летището. Командирът Ван Хаан трябвало да зареди самолета с гориво и да се върне с редовния полет LH 303 в Мюнхен. Тъй че изтеглил самолета на стоянка А 13 до самолета на „Ер Франс“, който чакал на стоянка А 14 за обработка за полет до Дамаск. На съседната стоянка А 15 стоял именно „Боинг 707“ на авиокомпания „Пан Америкън“.