Командирът поискал разрешение за излитане. Но в слушалките чул уклончив отговор, който само потвърждавал становището на италианските официални лица.
— Трябва да почакате. Във въздуха има някакви самолети, така че първо трябва да освободим коридор и за вас. Ще стане след малко.
— Какво казват? — попитал Махмуд.
— Трябва малко да почакаме. Трябва да отклонят някои полети.
— Стартирайте! И то веднага! — изкрещял ядосаният шеф на похитителите и размахал пистолета под носа на двамата пилоти. Договарят се с поглед. На командирското място сяда Юрген Фитор. Той бил опитен пилот и дори бил летял с „Боинг 707“ три години повече от Шуман. А той пък поел ролята на парламентьор и предал на кулата искането на капитан Махмуд. После самолетът рулирал към пистата за излитане, в 17,42 ч. се издигнал отново във въздуха и се насочил към Кипър.
Веднага след кацането на римското летище Махмуд обявил исканията си:
— Говори капитан Махмуд — казал по микрофона и говорът се записвал на кулата. — Завзехме самолет на западногерманската авиокомпания. Групата, която е под мое командуване, иска незабавно да бъдат освободени нашите другари, намиращи се в западногерманските затвори. Борим се срещу империалистическото устройство на света.
Формулировката е наистина недодялана, но разбираема. И тъй, отвлеченият самолет лети към Кипър и в Бон са принудени да вземат бързо решение как да постъпят с терористите. Но едно е ясно от самото начало.
Западногерманските власти не ще освободят затворниците. Ако това стане, би означавало следващ прецедент и подтик за нови насилствени действия. Терористите биха могли да повторят агресивната акция с надежда за успех. Само че в случая не е заложен на карта животът само на един, макар и влиятелен и богат човек като Ханс-Мартин Шлайер, а е изложен на риск животът на 86 заложници — пенсионери, жени и деца, завръщащи се от почивка в Майорка.
Канцлерът Хелмут Шмит не иска да поеме сам отговорността за едно толкова важно решение, засягащо не само граждани на Федерална република Германия, но и заложници от други националности. Ето защо се съветва по телефона с френския президент Жискар д’Естен и с английския премиер Калахън. Двамата партньори неофициално и от свое име се съгласяват с неговото решение. И именно през онази нощ в Бон решават да включат в борбата срещу терористите специалната група ГСГ 9 (Бундесгренцшутцгрупе 9), въоръжена и обучена за борба срещу терористи. Министърът на вътрешните работи Майхофер получава заповед да изпрати специалната група подир отвлечения самолет. А самолетът тъкмо прелитал над контролния пункт на гръцкия остров Крит. Срещу него се движел друг самолет на „Луфтханза“ и командирът се свързал с колегите си. Капитан Махмуд грабнал слушалката от ръцете на командира и за пръв път се представил с цялата си титла:
— Тук е капитан Мартир Махмуд, командир на операция „Кофре-Каддум“ на подразделение „Мартир Халима“ от организацията „Борба срещу световния империализъм“.
— Не разбирам — чуло се в слушалката. Още няколко пъти Махмуд се опитвал да обясни кой е и какво иска, но връзката била прекъсната и самолетът без особени усложнения приближавал целта си. В 20,28 ч средноевропейско време кацнал на летището в Ларнака и навигационната служба заповядала на пилота да се приземи на най-отдалечения край на летището.
— Моля за цистерна с гориво, моля за цистерна с гориво … Повтарям…
— Няма да е така лесно — отговорил глас в слушалката.
— Какво няма да е така лесно? — попитал със заплашителен тон Махмуд, който слушал разговора. — Вече изтече работното време на персонала от машината за зареждане. Отиде си в къщи, в Никозия. Трябва да изпратим да ги повикат.
Започнали да чакат. Всички — похитители, заложници и хората по цял свят — нетърпеливо чакат да видят какво ще стане по-нататък. Съобщението за отвличането бе включено във всички радио- и телевизионни новини. След около час светнала контролната лампа на радиостанцията.
Обаждал се представителят на Организацията за освобождение на Палестина от местния кипърски филиал. Отначало на английски, после на арабски, като се опитвал да склони шефа на похитителите да пусне заложниците. Махмуд беснеел, държал се като невменяем, приемал апела като лична обида и реагирал съобразно с това. И двамата пилоти разбирали с колко опасен човек си имат работа.
Почти два часа и половина продължил престоят на летището в Ларнака. След като били напълнени резервоарите до краен предел и цистерните се оттеглили в депото, Махмуд заповядал на Шуман: