Какво собствено са искали? Сами не знаели. Умували дали няма да е добре да изключат генератора, да извадят от строя колесника или да осуетят старта по друг начин. Накрая пак крадешком се оттеглили, прикривани от пясъчните дюни, без нищо да сторят. Дошли до извода, че подобна намеса не би помогнала на заложниците.
Изгряло слънцето и температурата в самолета достигнала 50° по Целзий. Първи жените започнали да припадат, появили се и първите сърдечни и дихателни смущения. Махмуд разрешил да се отворят вратите на самолета и пострадалите да се пренесат колкото се може по-близо на чист въздух. Пътниците започнали да се разсъбличат, стараели се да намалят мъките от жегата, излъчвана от пустинята и синьото небе. Положението било критично и шейх Рашпд, който седял до радиостанцията, знаел това, макар че връзката със самолета била прекъсната. Батерията не била в състояние да подхранва радиостанцията на самолета. Привечер Махмуд изпаднал в отчаяно положение. Разхождал се насам натам с пистолет в ръка. „Аз днес навярно някого ще застрелям!“ — мърморел той. После пъхнал глава в салона за туристи, където била по-голямата част от заложниците, и казал:
— Ще чуете изстрел. Но не се страхувайте, нищо няма да се случи.
Отишъл до отворената врата на самолета и стрелял в сумрака.
Не минало много време и от сградата на летището потеглила кола. Шуман наблюдавал фаровете. Все още не знаел що за кола е, радиостанцията не работела, тъй че не можел и да попита. Но през деня неколкократно искал да му изпратят енергоагрегат, с какъвто е снабдено всяко летище.
Махмуд следял фаровете на колата. Тя спряла на около сто метра от самолета, теглейки агрегата. Пристигнали и двамата пилоти на „Луфтханза“ Гебел и Хелт, един техник от компанията и местният шофьор. Скочили върху бетонния плац. Хелт взел мегафона и направил огромна тактическа грешка:
— Ние сме ваши приятели — викнал той. — Докарахме агрегата и искаме да го скачим.
Биха могли да се досетят, че Махмуд ще заподозре всеки, който се приближи до отвлечения самолет. Биха могли да предположат, че похитителите не са глупави.
Биха могли да се досетят, че по лошия английски език и акцент ще разберат, че са германци. Останалото е ясно. А на всичко отгоре и безсмисленото твърдение, че били дошли приятели на похитителите. Че откъде ще се вземат те на това летище сред нажежената пустиня? Логично би било да бяха дошли подплашени, но равнодушни местни техници, които биха гледали колкото се може по-бързо да изпълнят задачата и да се измъкнат от опасната зона. Едва ли биха се занимавали с похитителите. Изглежда, че е трудно да се мисли логично в такива напрегнати положения.
Доказателство за това е поведението на пилотите. Шуман и Фитор. Те също допускат тактически грешки.
— Що минем откъм дясната страна — викал Хелт по мегафона.
— Ще минете оттук, отляво! — заповядал Махмуд.
— Няма смисъл — викал Хелт, — можем да скачим агрегата само от дясната страна.
— Казах отляво! Мъжете край агрегата си светели с батерийки. Когато за миг Хелт осветил лицето си, Шуман го разпознал и, без да мисли, извикал:
— Но той е германец!
— Откъде знаете? — попитал Махмуд.
— То се разбира. По акцента. По това, как говори английски — отговорил командирът на самолета Шуман.
Махмуд се ужасил. Може би не му се е искало да повярва на това, което чул, изтичал до кабината и попитал Фитор:
— Що за хора са тези? С какъв акцент говорят?
— Може да са германци — отговорил пилотът.
— Агенти! Искат да атакуват самолета! — започнал да крещи Махмуд, изтичал до отворената врата и изстрелял цял пълнител в мрака. И четиримата избягали.
Работещият агрегат останал близо до самолета.
Непонятното днес поведение на двамата пилоти е пример на психоза, да я наречем „атмосфера на спасителния сал“, на който при опасност, застрашаваща ги отвън, похитители и похитени се превръщат в колектив с аналогични интереси. Макар че това изобщо не е истина. Интересите им са различни, но външно се доближават: иска им се да мине опасността, всичко да остане зад гърба им, да отърват кожата.
Отношенията между похитители и похитени започват да се изменят. Отначало никой не смее дори да мръдне. Но сега заложниците отиват спокойно до вратата, хората се преместват по-блпзо до източника на въздух, най-после майките сядат до децата си, а Фитор можел да излиза извън самолета. Впрочем нищо друго не им оставало. Тъй необходимият им работещ аграгат бил толкова близо.
Не е било толкова лесно да се излезе от самолета, варатите са на няколко метра височина. Задната стълбичка може да се пусне и без ток, за подобни случаи има механично устройство. Само че Махмуд се изплашил да не би после да не може да се вдигне. Тогава спускат Фитор в тъмнината по завързани завивки.