— Наистина е в ред. Никакви деформации. Изглежда нищо му няма.
Джобното фенерче угаснало, Шуман млъкнал. Няколко минути чакали.
— Юрген! — извикал Фнтор. Никакъв отговор.
Юрген, къде си?
Пак никой не се обадил.
Върни се. Йеменците ще те убият!
Макар и късно, Махмуд разбрал, че командирът е избягал. Вдигнал мегафона и дълго обяснявал нещо на арабски, взирайки се в мрака. Никакъв отговор. Станал, влязъл в салона и съобщил на заложниците:
— Ако не се върне, ще хвърлим самолета във въздуха. А ако се върне, ще бъде застрелян. Друга възможност няма.
Махмуд бил разгневен и не се владеел. Нервно се разхождал насам-натам, а после застанал на вратата.
Изведнъж решил, отишъл в пилотската кабина, взел мегафона и дълго говорил възбудено на арабски. Върнал се към отворената врата, където на пода седял вторият пилот Фитор, и сухо му известил:
— Казах на йеменците, че ако пилотът не се върне, ще хвърля самолета във въздуха. Обещаха ми, че ако го намерят и той откаже да се върне в самолета, ще го разстрелят.
Драмата продължила тридесет минути, но те се сторили цяла вечност за всички в самолета. Фитор и стюардесите не вярвали, че Шуман ще избяга и ще ги остави в ръцете на терористите. Предполагали, че той ще се опита да се свърже със западногерманските власти, за да ги подтикне към действия. И до днес не е установено какво собствено е правил Шуман през този тъй дълъг половин час. Самият той нямаше възможност да разкаже за своята постъпка, а от йеменците никой нищо не узна. Едно е сигурно, че в хода на събитията моментът е бил драматичен и по всяка вероятност решаващ, явно е подтикнал спасителите към действия.
Махмуд бил на края на психическите си сили и това било логично, та нали не бил спал поред толкова дни. Неговото недобро нервно състояние обаче повишавало опасността от безразсъдни действия. В този момент той седял в пилотската кабина със слушалки па ушите и напрегнато слушал:
— Хванали са го — казал после на Фитор. — Хванали са го и ще ни го предадат. Ще го екзекутираме. Той ни измени. Заради пършивия си живот той рискува живота на всички ви. Затова ще умре.
Според разказите на заложниците и стюардесите малко след това настъпил краят на трагичния епизод.
Махмуд чул стъпки и гласове отвън. Станал.
— Вече го водят — съобщил и се обърнал към стюардесата Дилман: — Пуснете задната стълба.
Отвън стоял Шуман, мирно, а на разстояние цели сто метра зад него стояла редица войници. Задната стълба докоснала плаца. Шуман бавно се изкачил. После минал по пътечката между седалките към салона за първа класа, където го очаквал Махмуд.
— На колене! — изкомандувал.
Командирът на самолета Шуман изпълнил заповедта. Коленичил пред терориста с вдигнати ръце. Махмуд застанал разкрачен. Другите похитители застанали зад него с оръжие в ръка.
— Това е революционен трибунал — известил Махмуд. — Изложи всички на опасността да ги хвърлим заедно със самолета във въздуха. Веднъж вече ми измени. Този път няма да ти простя. Виновен ли си или не?
— Капитане — казал Шуман тихо и спокойно, — имах неприятности. Не можех да се върна веднага в самолета.
— Виновен ли си или не? — крещял Махмуд и насочвал пистолета към Шуман.
— Извинете, господине — казал Шуман, — нека да ви обясня, имах неприятности …
Махмуд ударил Шуман по лицето.
— Виновен ли си?
— Господине, оставете ме да ви обясня, не можех да се върна при самолета.
Махмуд отново го ударил. После стрелял. Командирът на самолета Шуман се сгромолясал. Настъпила тишина, само отвън се чували стъпките на войниците.
След туй се чул пресекващият глас на Сухайда Сайях, но прозвучал неубедително:
— Който мръдне, ще бъде застрелян! Който плаче ще бъде застрелян! Който проговори, ще бъде застрелян!
Махмуд запалил цигара. Ръцете му треперели.
Угаснали лампите. Всички, и аварийните. В резервоара на агрегата нямало нито капка керосин. Тялото на Шуман било проснато на пътечката в салона за първа класа, покрито с одеяло. Фитор седял до отворената врата и се опитвал да не мисли за нищо. В тъмнината се чули стъпки. Появил се офицер и съобщил:
— Трябва да излетите! Незабавно! Ще ви окажем техническа помощ. Но трябва да се махате веднага щом се подготвите.
Махмуд се подчинил. Страхувал се от йеменците. Надявал се да намери тук закрила или поне да бъде разбран, но изпитал само разочарование.
— Подгответе самолета за старт! — казал на Фитор, отишъл до отворената врата и попитал офицера: