— Може ли да изхвърлим от самолета един труп?
— В никакъв случай!
Известно време се поколебал. Върнал се в кабината. Извикал на съучастниците си и на стюардесите:
— Увийте го в одеяло и го сложете в гардероба. Ето там, в средния!
Никой не бързал, а и на Махмуд не му се искало да помага. Но все пак най-сетне затворили вратата зад убития командир. Дошли техници от наземната служба с агрегат и помогнали на Фитор да стартира. При кацането лампите на крилата се били счупили, затуй трябвало да извикат лека кола, която застанала пред предната част на самолета и осветявала пътя на пилота. Налагало се да бъде извършен смел и опасен маньовър и никой не подозирал какво може да причини пясъкът в турбините. Но Фитор нямал избор, тъй че в края на краищата самолетът се оказал на бетонния плац.
Отвели го чак на края на пистата за старт и едва там напълнили резервоарите. А наоколо имало стена от бронетранспортьори и войници с насочени автомати.
Механиците работели като при състезание, машината била подготвена бързо. Само че Фитор не смеел да стартира без лампи, а до разсъмване оставали още два часа.
— Не мога да стартирам на тъмно. Нямам лампи. Но дори и ако по някакъв начин се издигна, без лампи не мога да кацна. Нямам навигационни данни. Турбините са пълни с пясък. И най-главното — не знам накъде ще летя — отбивал Фитор заповедта.
— Нареждаме ви незабавно да стартирате — чувал се гласът на диспечера от кулата.
— Закъде ще летим? — попитал пилотът Махмуд.
Махмуд мълчал.
— Дайте ми прогнозата за времето в радиус хиляда мили — помолил Фитор контролната кула.
— Можем да ви я съобщим само за определено трасе.
— Тогава ми дайте прогнозата за трасе на юг, на югозапад и на север.
— Всички данни ще получите във въздуха! Стартирайте!
Фитор изпълнил нареждането. Нищо друго не му оставало. Самолетът се отлепил от бетонния плац на аденското летище Хормаксар в три часа сутринта местно време в понеделник, 17 октомври 1977 година.
Вече във въздуха, след преодоляване на опасността от прелитането над планините, обкръжаващи Аден, Фитор се обърнал към Махмуд:
— Накъде?
— За Могадишо — отговорил Махмуд.
— Какво? — попитал Фитор. — Къде е това?
— Сомалийската република.
— Никога не съм бил там.
Погледнал картата. Намерил Джибути, над който трябвало да прелетят. Поискал данни за времето на летището в Могадишо и летял по навигационната система „Белет Уен“. Малко след това дочул радиосигналите на Могадишо. Слънцето изгряло. Фитор направил кръг над морето и забелязал пистите за кацане. Решил да не съобщава за кацането. Страхувал се, че ще чуе познатото му изречение — летището е затворено.
Отвисоко виждал, че пистите за кацане са свободни, толкова рано на летището нямало никакво движение и решил да кацне без разрешение и без оповестяване.
Успял. Самолетът бавно рулирал към сградата на летището. През това време Махмуд крещял по мегафона:
— Аз съм капитан Мартир Махмуд, операция „Кофре-Кадум“. …
Явно никой не го разбирал, затуй Фитор решил да обясни неоповестеното си кацане:
— Говори вторият пилот на западногермански самолет. Нямах намерение да кацам на тукашното летище. Но съм принуден да изпълнявам заповедите на капитан Мартир Махмуд.
— Тук кулата, тук кулата, почакайте, моля, трябва да получа инструкции.
На плаца се появили няколко войници. Оглеждали с любопитство самолета. После застанали в кръг на около десет-петнадесет метра от самолета.
Капитан Махмуд сложил ръка върху рамото на Фитор и казал:
— Направихте невъзможното. Казах си, че няма ви ви застрелям. Можете да си отидете. Свободен сте.
Фитор не подскочил от радост и не обсипал Махмуд с благодарности. Само мълчал и гледал в пода. За секунда си представил целия си живот. Спомнил си за жена си Ренате и я видял как крачи в погребалното шествие подир ковчега му. Като на екран се нижели пред него отдавнашни картини: Юрген като ученик електромеханик, като радист в бундесвера, подофицер от военноморския флот, слушател в авиационното училище, три хиляди летателни часа с военни машини, после край на военната кариера и добро място в „Луфтханза“. Един ден би могъл да стане командир на самолет, да си построи къщичка в провинцията с кадифена тревна площ под прозорците. Ала въпреки това казал:
— Не. Ще остана.
Фитор и стюардесите имали чувството, че правителствените фактори в Бон не са били информирани за истиниското положение на нещата, че иначе отдавна са щели да предприемат нещо за спасяването на екипажа и на пътниците. И когато им се удава възможност, те се опитват лично да информират д-р Михаел Либал, западногермански представител в Сомалийската демократична република. По покана на местните власти д-р Либал пристига на летището и сяда до радиостанцията.