— И моят хонорар — продължи адвокатът. — Госпожа Фромър ще вземе най-много двайсет хиляди.
Чекът, който щеше да бъде изпратен в Скънектади.
Уитмор започна внимателно да подрежда документи на близката ратанова масичка за кафе. Вероятно това бе анализът на финансовото положение на двамата извършители, изготвен от следователя му. Райм не знаеше защо му го е донесъл. Предполагаше, че частният детектив на адвоката си е свършил работата и че резултатите са точни. Не бяха необходими доказателства.
— И така — каза Уитмор, подреждайки документите още по-прецизно. — Ще трябва да прибегнем до план А.
— План А?
Доколкото знаеше Райм, екипът не беше подредил в азбучна последователност плановете си за действие, но след фалита на „Мидуест Кънвейънс“ и липсата на вина на „Микросистеми“ бе предположил, че единственият начин е да вземат на прицел личните авоари на затворниците — стратегия, която сега се оказваше безсмислена.
Линкълн отбеляза това. Уитмор го погледна озадачено.
— Не, господин Райм. Това беше план Б. Първият ни подход — отговорност за продукта от страна на производителя — винаги е бил осъществим. Ето, вижте. — Адвокатът бутна към Райм един документ и Линкълн се приближи до масата, за да го прочете. Видя, че всъщност това не е финансов анализ.
Върховен съд на щата Ню Йорк
Бруклин
Сандра Маргарет Фромър
Ищец
Входящ номер:
срещу
„Микросистеми“,
ответник
До Върховния съд на щата Ню Йорк
Искът на ищеца САНДИ МАРГАРЕТ ФРОМЪР с уважение показва и заявява следното…
Райм непохватно прелисти с дясната си ръка дългия иск. Имаше втора партида сходни документи от името на сина ѝ за неправомерно причинена смърт и трети комплект от името на самия Грег Фромър за болката и страданията през последните петнайсет минути от живота му. И купища съпътстващи документи.
Искът беше за петдесет милиона долара.
Райм вдигна глава.
— Но… аз мислех, че не може да има дело срещу производителя на контролера. Мислех, че „Дейта Уайз“ не е дефектен.
— Защо мислите така?
Райм повдигна рамене.
— Върнън Грифит каза…
— Външна намеса?
— Да.
— Но предвидима външна намеса, срещу която е трябвало да се предпазят. Небрежността се определя чрез умножаването на вероятността от нараняване по тежестта на това нараняване и сравняването на това с колко би струвало да се предотврати. Позовавам се на делото „Съединените щати срещу компанията «Каръл»“. Обжалване на втора инстанция. Прилагайки това правило, ще отстоявам позицията, че първо, вероятността да се хакне интелигентен продукт е изключително голяма, като се има предвид броят, находчивостта и мотивацията на днешните хакери. Второ, сериозността на нараняването може да е изключително голяма. Господин Фромър и Ейб Бенкоф са мъртви. Res ipsa loquitur18. И трето, тежестта на адекватните предпазни мерки е минимална. „Микросистеми“ лесно можеха да осигурят автоматично актуализиране на сигурността, както сами признаха, и го правят сега. Те трябваше да предвидят, че някой хакер може да причини сериозно нараняване и за тях е щяло да бъде лесно да отстранят проблема. Ето защо „Микросистеми“ са проявили небрежност и са отговорни за смъртните случаи. Освен това ще твърдя, че контролерите са дефектни според Закона за строгата отговорност за продукта. Вашият сътрудник каза, и имам експерти, които допълнително проучват този въпрос, че софтуерът в продуктите с вграден контролер е стар.
Това беше вярно. Родни Шарнек им беше обяснил, че за фирмите, производители на интелигентни контролери, е по-евтино и по-лесно да използват лесен за хакване стар софтуер, лишен от някои функции, отколкото да напишат нов код, за да спестят пари и по-скоро да изкарат продуктите на пазара.
Хладилници със спам…
— И така, небрежност и строга отговорност за продукта. Вероятно ще добавя и нарушаване на спецификациите в гаранцията на продукта. Няма нищо лошо в тази стратегия, когато съдиш богат ответник.
— Разбира се, ще се опитате да постигнете извънсъдебно споразумение.
— Да. Те знаят, че ще представя като доказателства всички други инциденти — готварската печка на господин Бенкоф, микровълновата фурна в театъра, автомобилите, върху които беше поет контрол. За „Микросистеми“ ще бъде кошмар да се борят в съда, като се има предвид острата обществена реакция. И мога да накарам съдебните заседатели да им изпият кръвта за обезщетения. Като вампири.