Щом вратата се затвори, аз се обърнах и заплашително насочих пръст срещу него.
— Знаели сте за мен още преди да кацна на тази планета.
— Разбира се. Проучването започна още щом бяха попълнени фалшивите ти пълномощия.
— Значи сте стояли встрани и сте ме оставили да замисля, планирам и извърша престъпление и да бъда осъден на смърт — без никакъв опит за намеса?
— Точно така.
— Тава е престъпно! И то много повече от собственото ми престъпление.
— Не е съвсем така. При всички случаи щяха да те измъкнат от този последен плувен басейн. Просто искахме да видим доколко ще се справиш.
— И каква е оценката?
— Много добра. За младеж на твоята възраст. Получаваш работата.
— Браво на мен. — Реших също да мина на „ти“. — Но какво ще кажеш за моя двойник — оня тип, дето остана на мое място?
— Оня тип, както го нарече, е най-съвършеният и скъп хуманоиден робот, който може да се купи с пари. Които пари не са похарчени напразно, тъй като лекарят, който ще подпише смъртния акт, работи за нас. Инцидентът е приключил.
— Страхотно — въздъхнах аз и се отпуснах на канапето. — Виж какво, нямаш ли нещо за пиене? Изкарах дълъг ден. Но никакъв спирт. Една бира ще ми дойде добре.
— Гениална идея. Ще ти направя компания.
На стената се отвори малък, но добре зареден бар и продавачът поднесе две заскрежени халби. Отпих и мляснах.
— Чудесно. След като са ми дадени трийсет дни, няма ли да ми кажеш какво точно се иска от мен?
— Всичко с времето си — каза той и седна срещу мен. — Капитан Варод ме помоли да ти пратя поздрави. И да ти предам, че е знаел, че си го лъгал, когато си му обещал, че ще се откажеш от живота на престъпник.
— Значи ме е следял?
— Започваш да схващаш. След това последно криминално действие, което ще изпълниш за нас, ставаш честен човек. Или напротив.
— Ти ли ще ми кажеш! — Подсмихнах се и пресуших халбата. — Адвокат мошеник, на когото му плащат уж за да спазва закона. Стоял си настрана и си оставил тези главорези тук на Паскьонджак да си гласуват закон за съдебен процес след екзекуцията. После наемаш един престъпник, за да извърши криминален акт. Честно казано, не мога да нарека всичко това спазване на закона.
— Първо — каза той и вдигна назидателно пръст като истински служител на правосъдието, — ние никога не сме одобрявали тайния закон на Монетарницата. Той беше прокаран едва наскоро от тукашната параноична управа. Твоят арест беше първият и ще бъде последният. В момента текат големи размествания във ведомствата. Второ — втори пръст се вдигна, за да се присъедини към първия, — Съюзът никога не е прощавал насилието или криминалните деяния. Това е първият случай и той е резултат от необичайна поредица от обстоятелства. Решението да се извърши това беше взето след големи дебати. Само веднъж и никога повече.
— И всички ще ви повярват — усмихнах се недоверчиво аз. — Не е ли вече време да ми кажеш в какво се състои работата?
— Не. Защото аз самият не знам. Аз лично гласувах срещу цялата тази операция, така че ме изключиха. С теб ще разговаря професор Ван Дайвер.
— А трийсетдневната отрова?
— Ще те намерят в подходящия момент. — Той стана и се запъти към вратата. — Против моите принципи е да пожелавам късмет.
Изглежда, това беше неговата форма на пуританско-папска последна благословия. Защото веднага след като излезе, на негово място влезе възрастен тип с бяла брада и монокъл.
— Професор Ван Дайвер, предполагам?
— Имам честта — каза той и ми протегна тънката си влажна ръка да се здрависаме. — Вие трябва да сте доброволецът с бойното име Джим, за чието присъствие бях уведомен. Информираха ме, че би трябвало да ме чакате тук. Много добре от ваша страна, че сте приели това назначение, което може да бъде наречено единствено деликатно и трудно.
— В голяма степен — обадих се аз, влизайки в неговия академичен стил. — Съществува ли някаква далечна възможност да бъда уведомен за естеството на това назначение?
— Разбира се. Аз не съм изрично оторизиран да ви предоставя аугментивна информация, касаеща историята и трагичното обстоятелство на загубата. Друг индивид, който ще остане безименен, ще ви осигури асистенцията, за която бихте настоявали. Но ще започна с обстоятелствата, които възникнаха преди малко повече от двадесет години…
— Бира. Имам нужда от освежаване. Вие ще желаете ли?
— Въздържам се от напитки, съдържащи алкохол и кофеин.
Той ме погледна стъклено през заплашителния си монокъл, но аз си напълних халбата. Отпих, седнах и му махнах с ръка да продължи. Гласът му ме заля на мощни, монотонни вълни и скоро започнах да заспивам, но съдържанието на това, което говореше, бързо ме събуди. Той се разпростря много нашироко, с прекалено големи отклонения, но въпреки това материята се оказа твърде любопитна.