Една съкратена версия нямаше да му достави и половината удоволствие, а щеше да отнеме едва няколко минути. С думи прости, Галаксия Университато бе изпратил експедиция на археологически обект на една далечна планета и там открили артефакт с нечовешки произход.
— Майтапите се — казах. — Човечеството е проучило по-голямата част от Галактиката през последните тридесет и две хиляди години, и никъде не са намерени следи от чужда раса.
Той подсмръкна шумно.
— Не се „майтапя“, както благоволихте да се изразите. Разполагам с визуални доказателства, снимки, които ни изпратиха от експедицията. Откритият артефакт е намерен в пласт, който е поне от един милион години, и не наподобява на нищо от съществуващата база данни от познатата ни Вселена.
Той извади снимка от вътрешния си джоб и ми я подаде. Взех я, погледнах я и я завъртях, тъй като не беше означено кое е горе и кое — долу. Усукана последователност от несъгласувани ъгли и форми, неприличаща на нищо, което бях виждал.
— Изглежда достатъчно чуждо, за да е чуждо — казах аз. Очите ме заболяха от взиране и пуснах снимката на масата. — Какво прави това нещо, какво представлява то и изобщо…
— Нямам и най-смътна представа, защото така и не беше доставено в университета. Пътят му, длъжен съм да ви кажа, беше прекъснат и е от изключителна важност то да бъде намерено.
— Твърде немарливо отношение към единствения чужд артефакт във Вселената.
— Това е извън обхвата на моите компетентности и не беше необходимо да ми го казвате. Но бях упълномощен с безапелационното указание да бъде намерено и върнато. На всяка цена — която цена имам надлежните пълномощия да заплатя. Служители от Галактическия съюз ме увериха, че вие, с псевдоним Джим, сте се съгласили доброволно да намерите и върнете артефакта. Те ме увериха, че вие, въпреки вашата младост, сте специалист по такива неща. Мога само да ви пожелая изключителен късмет — и ще очаквам с нетърпение да се срещна отново с вас, когато ни върнете посочения артефакт.
Той излезе и неговото място се зае от едър униформен флотски офицер. Който затвори вратата и ме изгледа със стоманен поглед. Аз му го върнах.
— Да не би вие да сте този, който най-после ще ми обясни какво става?
— Адски вярно — изръмжа той. — Адски тъпа идея, но това е единственото, което можем да направим. Аз съм адмирал Бенбоу, шеф на Флотската сигурност на Съюза. Тези тъпи академици позволиха най-скъпоценният предмет във Вселената да се изплъзне от ръцете им и сега трябва да събираме парчетата и да тичаме след топката.
Обърканите метафори на адмирала не бяха по-съдържателни от академичните усуквания на професора. Откога ясната реч се бе превърнала в забравено изкуство?
— Хайде — подканих го аз. — Просто ми кажете какво се е случило и какво се очаква от мен.
— Така. — Той се отпусна на стола. — Това бира ли е? И аз ще взема една. Не, отказвам. Двойно, не, тройно високооктаново уиски и никакъв лед. Действай.
Робобарът ни подаде питиетата. Той пресуши своето, докато аз още надигах моето.
— Слушай сега. Въпросната експедиция се връщала от планетарното копане, когато корабът им изпитал известни затруднения в комуникацията. Разтревожили се, че това може да затрудни пътуването, и кацнали на най-близката планета, която нещастно и трагично се оказала Лиокукае.
— Защо нещастно и трагично?
— Млъкни и слушай. Намерихме ги с кораба им сравнително читави. Но без артефакта. По известни причини не можехме да направим нищо повече. Ето защо прибегнахме до твоите услуги.
— Хайде сега да ми кажете какви са тези „известни причини“.
Той се изкашля и погледна встрани, стана и си напълни отново чашата. Ясно беше, че макар да е печено старо космическо куче, е притеснен.
— Трябва да разбереш, че нашата роля и цел е поддържането на галактическия мир. Това не винаги е възможно. Понякога има индивиди, даже групи, които са неуязвими за нашето влияние. Буйни хора, някои от които определено неизлечимо луди. Въпреки всичко, което сме в състояние да направим, те остават имунизирани срещу нашите грижи, неуязвими за нашата помощ.
Той изгълта последните капки и аз добих чувството, че най-после ще стигнем до истината.
— Понеже не можем да ги убиваме — даваш си сметка, че това, което ще ти кажа сега, е достояние само за най-върховните власти, нали? — ние, тъй да се каже, уреждаме, грижим се, нали така, да бъдат транспортирани на Лиокукае, където могат да си живеят живота, който са предпочели, без да заплашват мирните култури на Съюза…