— К’во става? — изговори Слешър, като седна веднага щом антидотът подейства. Той неразбиращо огледа гората.
— Вдигай гълъбите — казах аз. — Време е да се махаме оттук.
Той се заклати след мен, все още полуспящ, докато не размахах под носа му пачка пари — веднага се събуди.
— Как са според теб тези зелени?
— Отлично, но нали изобщо нямаше от тях?
— Имам всичко достатъчно, но пари нямах. И си ги направих. Как са те — о’кей, нали?
— О’кей, никога не съм виждал по-добри — огледа хартийките с опитен поглед на професионалист. — Единственото нещо е, че номерът им е един и същ. А иначе са супер.
Върна ми ги много неохотно. Човек без въображение и предразсъдъци. Именно такъв ми трябваше. Видът на парите прогони целия страх от мен и докато се мъкнехме по пътя, активно започна да ми помага в плановете за получаване на още по-голямо количество от тях.
— Униформата, която носиш — отдалеч, разбира се, е о’кей. От кола никой нищо няма да забележи. Но е необходимо да ти намерим други парцали. Тук под хълма има нещо от рода на универсален магазин. Ще изчакаш настрани, докато отида и купя всичко, което е необходимо. Може би, честно казано, ще успея да намеря и кола. Краката направо ме убиват. Наблизо има малка фабрика с паркинг, да видим какво имат там.
Фабриката се оказа сплескано ъгловато здание с множество тръби, изхвърлящи дим и отрова. От едната страна бяха събрани множество разноцветни превозни средства. Наведох се ниско, по примера на Слешър, бързо дотичах до най-близкото от тях, което стоеше във външния ред. Компаньонът ми се убеди, че никой не ни е забелязал, отключи вратата на голяма яркочервена кола с помощта на зъбна метална вещ и вдигна голям капак. Погледнах вътре и се учудих на излишната усложненост и удивителна примитивност на двигателната система, която се оказа там. Ето че наистина бях попаднал в миналото! По моя молба Слешър ми я описа, докато съединяваше кабелите, които явно регулираха запалването.
— Наричаме това „двигател с вътрешно горене“. Почти нов, може би има триста коня. Пъхай се вътре и да отлитаме, докато не са ни видели.
Отбелязах за себе си — по-късно да се поинтересувам от теорията на това „вътрешно горене“. От предишните разговори вече знаех, че конят е голямо четирикрако животно, така че може би вътрешното горене е свързано с миниатюризиране на животни с цел да се вмести по-голямо количество от тях в мотора. Но колкото и примитивно да изглеждаше това устройство, движеше се достатъчно бързо. Слешър манипулираше с ръчките и въртеше голямо кормило, излязохме на пътя и по-нататък явно никой не ни забеляза. С радост доверих управлението на спътника си и започнах да разглеждам този нов за мен свят.
— Къде се пазят всички пари при вас? Е, мястото, където ги заключват?
— Вероятно говориш за банките. Къщи с дебели стени, големи сейфове и въоръжена охрана. Във всеки град има поне една такава.
— И колкото е по-голям градът, толкова по-голяма е банката?
— Правилно схващаш.
— Тогава тръгвай към най-близкия град и намери най-голямата банка. Ще ми трябват маса пари. Ще я изчистим тази нощ.
Слешър ме погледна с благоговеен ужас в очите.
— Шегуваш се! Те имат аларми, сигнализации и всякакви такива уреди.
— Плюя на капаните от каменния век. Само ми дай град и банка, а после и да хапна и пийна. Вечерта ще те направя богаташ.
Глава 5
Честно казано, никога не съм обирал банки с такава лекота и не съм разбивал по-прости ключалки. Заведението, което избрах, се намираше в центъра на град с абсолютно невероятното название „Хартфорд“. Това беше здрава постройка от сив камък, всички отвори в него бяха препречени с метални пръти. Но всичко това нямаше значение, защото от двете страни към банката прилепваха и други здания. Плъхът рядко влиза през парадната врата. Когато тръгнахме за удара, беше началото на вечерта и Слешър се тресеше от ужас въпреки огромното количество погълнат от него нискокачествен алкохол.