Осъществихме обширна програма по търсене и изследване във времето. Ето защо, когато всичко започна, можахме да разберем какво именно става. Нападението беше толкова неочаквано, че нямахме време да предупредим когото и да било, макар че предупрежденията, честно казано, не помагат. Изпълнявахме дълга си. Нали само ние можехме да предприемем нещо. Първо оборудвахме около тази лаборатория фиксатор на времето, след това направихме портативни модели като този, който носите сега.
— А как работи? — попитах аз с голямо уважение, докосвайки металния диск на тила си.
— В него се пази копие от паметта ви, която се записва в мозъка ви всеки три милисекунди. По такъв начин апаратът ви напомня кой сте и поправя всички изменения на личността, които могат да се появят от изкривяването на темпоралните линии в миналото. Чисто защитен механизъм, но е всичко, което засега можем да направим.
С крайчеца на окото си забелязах как още един човек изчезна. Гласът на професора стана по-суров.
— Трябва да атакуваме, ако искаме да запазим Корпуса.
— Да атакуваме? Сега?
— Трябва да изпратим някой в миналото, за да намери силите, започнали темпоралната война, и да ги унищожи, докато не са се разправили с нас. Имаме необходимото оборудване.
— Смятайте ме за доброволец. Работата е точно за мен.
— Невъзможно е да се върнеш оттам. Това задание е без завръщане.
— Тогава се отказвам от последните си думи. И тук ми харесва.
Внезапно се свих целият от спомен, възстановен без съмнение само преди три милисекунди и пристъп на страх започна да раздвижва в кръвта ми всякакви интересни химикали.
— Анжела, Анжела, трябва да поговоря с нея!
— Тя не е единствена!
— За мен е единствена, професоре. Дръпнете се настрани или ще мина през вас.
Той отстъпи, намръщи се, мърморейки нещо и почуквайки зъбите си с края на ноктите си, а аз бързо набрах номера на видеофона. Екранът звънна два пъти и следващите няколко секунди, докато отговори, бяха за мен дълги години.
— Тук си! — въздъхнах аз.
— А къде да бъда?
По съвършеното й лице премина сянка и тя пое въздух, сякаш искаше да улови миризмата на алкохол през екрана.
— Пак си пил, при това толкова рано.
— Само капка, и не ти звъня за това. Как си? Изглеждаш отлично, съвсем не прозрачно.
— Капка? Прилича повече на цяла бутилка — гласът й стана леден и тя отново заприлича на предишната, неподправена Ейнджълин — най-ловката и безжалостна мошеничка в цялата галактика, каквато беше, докато лекарите на корпуса не изправиха в мозъка й някакви извивки. — Затворѝ телефона, вземи хапче и звънни отново, щом изтрезнееш. — Тя посегна към копчето за изключване.
— Не-е! Аз съм абсолютно трезв и съжалявам за това. Тревога 3-А, първа степен. Веднага идвай тук и докарай близнаците.
— Разбира се — тя веднага скочи на крака, готова да бяга. — А ти къде си?
— Координатите на тази лаборатория, бързо! — извиках аз, обръщайки се към професор Койцу.
— Ниво 120, стая 30.
— Чу ли? — казах аз, обръщайки се към екрана.
Той беше празен!
— Анжела…
Изключих и отново набрах кода й. Екранът се освети и се появи съобщение: „номерът не отговаря“. Тогава се затичах към вратата, някой ме улови за рамото, но го блъснах настрани, хванах вратата и я отворих.
Навън нямаше нищо. Само безформено, безцветно нещо, което, когато погледнах през него, правеше странни неща с мозъка ми. След това ме дръпнаха от вратата и я затвориха. Професор Койцу застана с гръб към вратата и задиша тежко. Лицето му беше изкривено от същите неясни усещания, които изпитвах и аз.
— Изчезнаха — каза той дрезгаво. — Коридорът, цялата станция, цялото здание. Остана само лабораторията, блокирана от фиксатора ни. Специалният Корпус не съществува повече, в цялата Галактика никой вече не си спомня за нас.
— Анжела, къде е тя, къде са всички?
— Дори не са се родили и никога не са съществували.
— Но аз я помня, помня всички.
— На това се държи всичко. Докато е жив поне един човек, който ни помни, помни Корпуса, имаме микроскопичен шанс в края на краищата да оцелеем. Някой трябва да спре темпоралната атака. Ако не заради Корпуса, то поне заради цивилизацията. Сега преписват историята. Но това не е завинаги, ако успеем да им противодействаме.
Пътешествие в миналото за цял живот, без връщане, хиляди години преди раждането на съвременниците ти, приятелите ти.