В ума ми започна да се оформя една идея и аз се заех да я обмислям. Запазвайки максимално възможно спокойно изражение на лицето, с пълно безразличие и съвсем леко ръмжене погледнах пазачите, които в отговор ми се озъбиха. Пазарлъците продължаваха с много вайкане и оплакване, пръхтене и презрение от двете страни. Почти не ги забелязвах, оформих в общи черти моя план, мислено го проиграх, малко го пооправих, после го разгледах стъпка по стъпка, за да се уверя, че ще успее. При малко късмет щеше да успее. Беше ли това единственият план? Въздъхнах вътрешно. Да, като се вземе предвид всичко, това бе единственият възможен план. Размахах нетърпеливо кривака си и казах на Бибз:
— Хайде, мадам, няма да те чакам да приказваш цял ден. — Тя се обърна и се намръщи.
— Какво каза?
— Чу ме. Идваш да наемеш бодигард и обещаваш добро заплащане за малко време. Но заплащането не е толкова добро, а времето се проточи.
Ако hogh не разбираше есперанто, планът щеше да свърши дотук. Но той наостри уши. Очевидно разбираше. Давай напред… няма връщане. Бибз не знаеше какво правя, но тя беше достатъчно интелигентна да разбере играта и се обиди от моите обвинения.
— Слушай, ти, мускулест идиот такъв… за половината цена мога да наема по-добър от теб. Не се нуждая от съвети на malbonulo със сключени вежди!
— Значи така! — извиках аз. — Не позволявам на никого да ми говори по този начин.
Замахнах свирепо с кривака към нея, но само леко обърсах косата й. Не я ударих, просто бързо я натиснах по челото и я съборих на земята. Сега, когато безопасността на Бибз беше осигурена, трябваше да проверя дали мога да успея с така наречената тактика „удряй и грабвай“.
Кривакът ми отново се завъртя и събори един от коловете, които поддържаха навеса над лихваря. При неговото падане пристъпих напред и когато навесът ни покри, ударих hogh отстрани по врата.
„Сега бързо, Джим. Имаш само няколко секунди… или по-малко. — Грабнах торбата с монетите от скута му и ги напъхах в ризата си. Не можаха да се съберат всичките и няколко се разпиляха по пода. Минаха секунди. — Изчезвай!“
— Оставям ви, мадам. Наемете си друг бодигард. Във всеки случай само педерасти работят за жени.
Две крачки, три, четири. Въоръжените мъже гледаха от мен към вълнуващия се навес, от който се измъкваха пазачите. Един от тях се показа, взел на ръце изпадналия в безсъзнание hogh, като крещеше и пищеше от гняв. Нямах нужда от превод. Останалите пазачи зареваха яростно и се втурнаха към мен.
Подвих опашка и хукнах в противната посока. Настрана от единствения изход.
Но към дървените стълби, които водеха към покрива.
Пазачът там замахна към мен с копието си. Отбих го с кривака и го ритнах там, където щеше да има най-голям ефект. Прескочих падащото му тяло, запрескачах по две стъпала наведнъж и едва не се надянах на меча на застаналия на върха мъж. Единственото, което можех да направя, беше да се хвърля под него, да се претърколя, да се блъсна в краката му и да го съборя.
Докато се изправях, го ударих с края на кривака си по главата, около мен зазвънтяха монети.
Трима други пазачи на покрива закрещяха и се спуснаха тежко към мен. Изтичах до края, погледнах надолу и изругах. Калдъръмената улица беше много ниско. Ако скочех, положително щях да си счупя някой крак. Обърнах се и хвърлих кривака към първия от нападателите. Събори го и вторият мъж връхлетя върху него.
Повече не видях, защото бях на покрива, хванах се с две ръце за края и увиснах. Погледнах нагоре и видях третия пазач да замахва с меча си към ръцете ми.
Пуснах се. Паднах на улицата и се претърколих. Усетих болка в глезена, но дори и не помислих за него. Копия и криваци удряха около мен в земята, докато с накуцване се отдалечавах към първия ъгъл и оттам към пазарната улица. Виковете заглъхнаха в далечината зад мен и аз намалих темпото.
Завих зад друг ъгъл и се спрях задъхан да си поема дъх. После със залитане продължих навътре в града, докато не се уверих, че съм се изплъзнал от преследвачите си.
Седнах на един стол в първия срещнат бар и истински се насладих на отвратителната бира.
Четвърта глава
Торбата с монетите стоеше неудобно до стомаха ми, опъваше плата на затворническата ми дреха. Погледнах сивия плат с големи червени стрелки върху него и разбрах колко съм глупав. Моето описание сигурно вече бе разпространено и всички любимци на hogh ме търсеха. Нямаше да им бъде много трудно да ме намерят. Докато барабаня по масата с една монета, почувствах как на челото ми се събира пот.