— Предполагам, че си прав — призна с нежелание Бибз, после изведнъж изрита яростно двете безчувствени тела.
— Нищо няма да усетят.
— Като дойдат в съзнание, ще ги заболи. Къде ще отидем оттук, Джим?
— Ти кажи. Не зная абсолютно нищо за тази планета.
— Аз пък зная прекалено много.
— Тогава ти ще водиш.
— Правилно.
Бибз отвори вратата и когато колата намали ход, ние се измъкнахме, изчакахме я да се изгуби от поглед и закрачихме по калдъръма.
Трета глава
Докато вървяхме по оживената улица, Бибз пъхна ръката си в моята, което беше много окуражаващо. Навсякъде другаде нашите сиви затворнически дрехи, безвкусно украсени с широки кървавочервени стрелки сигурно щяха да привлекат вниманието… и хората веднага щяха да разберат какви сме. Но не и сред разнородните тълпи по тези улици, облечени с най-разнообразни дрехи. Имаше брадати мъже в украсени с ресни еленови кожи, жени в цветен прозрачен газ, въоръжени войници в кожа и стомана; мантии, ризници, шарфове… всичко, което човек може да си представи. Плюс неколцина, които провокираха въображението. Така че ние ни най-малко не предизвиквахме вниманието на тълпата.
— Имаш ли пари? — попита Бибз.
— Само няколко аргана, които откраднах от един от моите пазачи. Подобно на теб, и аз току-що избягах.
При тези думи тя повдигна вежди… много красиви, извити вежди над още по-красиви очи, както вече бях забелязал.
— Затова ли ми помогна да се измъкна? За какво беше в затвора? Единственото, което зная, е, че беше оставен на Спиовенте. Скатълбът нареди на Гарт да ви продаде.
— Продаде ни и благодарение на това моят приятел е мъртъв. Яд ме е на Гарт поради много причини. Обичах Епископа. Той ми помогна, научи ме на много неща и съм щастлив да кажа, че за отплата и аз можех да му помогна. Напуснахме набързо нашия роден свят, както сигурно си спомняш и платих на капитан Гарт много пари да ни измъкне. Но той ни продаде, за да спечели още. Аз останах жив… ала Епископа умря, защото беше роб. Както не е трудно да си представиш, не съм неизмеримо доволен от неговата смърт. На тази планета се случиха много отвратителни неща, последното от които беше, че ме хвана Галактическият съюз. Искаха да ме върнат на родната ми планета, за да бъда изправен пред съда.
— По какви обвинения? — в гласа й прозвуча силен интерес.
— Банков грабеж, отвличане, бягство от затвора. Все обвинения от този род.
— Чудесно! — каза тя и се разсмя високо от радост; имаше хубави бели зъби. — Направи голяма услуга на себе си, като дойде на помощ на малката Бибз. Познавам добре тази планета, зная къде има пари. Когато свършим, зная на кого да платя, за да ни измъкне от планетата. Ти ще ги откраднеш, аз ще ги изхарча… и проблемите ни ще свършат.
— Звучи разумно. Можем ли да се нахраним някъде и там да поговорим? Отдавна мина времето за закуска.
— Разбира се… зная точно такова място, каквото ни трябва.
Мястото наистина беше подходящо. Ресторантът бе малък и дискретен, felyon ha kuk mogh имаше по-добър вкус от името си. Прокарахме го с голяма кана ru’th gwyn, което се оказа превъзходно червено вино: записах си името му за бъдещи поръчки. Когато се нахранихме до насита, аз си взех клечка от съда на масата и изкарах един заврял се между зъбите ми хрущял.
— Ще разрешиш ли да ти задам един въпрос? — попитах. Бибз отпи от виното си и ми направи знак с ръка да питам. — Ти знаеш за какво бях затворен. Ще бъде ли много нетактично, ако те попитам ти за какво бе затворена?
Бибз удари чашата си в масата така силно, че тя се пукна и потече тъмночервено вино. Не го видя; лицето й се изкриви от гняв, чух как скръцна със зъби.
— На него го дължа, сигурна съм, bastardacfiulo! — Беше най-лошият епитет, който може да се лепне на някого на есперанто. — Капитан Гарт, той е. Той знаеше, че Галактическият съюз ни търси за контрабанда с оръжие. Той ни уволни тук… и на следващия ден ме арестуваха. Той сложи в торбата ми kewarghen и тайно ги информира. Арестуваха ме по обвинения в продажба на наркотици на местното население и други подобни. Иска ми се да го убия.
— На мен също… заради смъртта на моя приятел. Но защо е искал да те арестуват?
— За да си отмъсти. Изхвърлих го от леглото си. Беше прекалено къдрав за моя вкус.
Преглътнах и се задавих. Отпих голяма глътка вино с надеждата, че няма да забележи как се изчервих. Не забеляза. Очите й, все още искрящи от гняв, гледаха покрай мен в пространството.
— Ще го убия, наистина искам да го убия. Зная, че е невъзможно, но напълно си го заслужава.