— Аз знам — рекох.
— Може би — отвърна Проф.
— Може би — вметна Меган. — А може би не. Проф, той може да е подочул за убийствата, да знае за белега и да си е измислил останалото. Няма начин да се докаже, понеже ако той е прав, то той и Стоманеното сърце са единствените свидетели.
Проф кимна бавно.
— Почти невъзможно е да ударим Стоманеното сърце — рече Ейбрахам. — Дори и да успеем да разберем слабото му място, той има пазачи. Силни пазачи.
— Зарево, Конфлукс и Повелителя на нощта — отвърнах аз, кимайки. — Имам план как да се справим с всеки от тях. Мисля, че съм разбрал слабите им места.
— Така ли? — свъси се Тиа.
— Десет години — тихо отвърнах аз. — Десет години единствено планирам как да се добера до него.
Проф още изглеждаше умислен.
— Синко — обърна се той към мен. — Как каза, че ти е името?
— Дейвид.
— Добре, Дейвид. Ти отгатна, че ще нападнем Случайност. Какъв според тебе ще е следващият ни ход?
— Ще напуснете Нюкаго до свечеряване — незабавно отговорих аз. — След като капанът щракне, екипите винаги постъпват така. Разбира се, тук няма свечеряване. Но ще се изнесете до няколко часа и ще се присъедините към останалите Възмездители.
— И кой е следващият Епичен, когото планираме да ударим?
— Е — подзех аз и почнах да мисля бързо и да си припомням моите списъци и планове. — Напоследък никой от вашите екипи не е действал в Централните прерии или в Калиф. Предполагам, че следващата ви мишена ще е или Ловкият в Омаха, или Светкавицата — един от Епичните в бандата на Снежния в Сакраменто.
Коуди тихо подсвирна. Явно бях предположил доста добре. Не бях напълно сигурен. В последно време излизах прав къде ще ударят клетките на Възмездителите в около една четвърт от случаите.
Проф внезапно се надигна.
— Ейбрахам, подготви Яма четиринадесет. Коуди, гледай да нагласиш фалшива следа, която да води към Калиф.
— Яма четиринадесет ли? — попита Тиа. — Да не би да оставаме в града?
— Да — отвърна Проф.
— Джон — обърна се към него Тиа. Вероятно с истинското му име. — Не мога…
— Не казвам, че ще ударим Стоманеното сърце — рече той и вдигна ръка. Посочи към мен. — Обаче ако хлапето е разбрало какво предстои да правим, може и друг да се е досетил. Това означава, че е необходимо да се променим. Веднага. Ще се окопаем тук за няколко дни. — Погледна ме. — А за Стоманеното сърце… ще видим. Първо искам отново да чуя историята ти. Искам да я чуя десет пъти. И тогава ще реша какво ще правим по-нататък.
Протегна ръка към мен. Поех я колебливо и го оставих да ме изправи на крака. Имаше нещо в очите на този човек, нещо, което не очаквах да видя. Омраза към Стоманеното сърце, дълбока, почти колкото моята. Проявяваше се в начина, по който той изговаряше името на Епичния, в начина, по който очите му се присвиваха и сякаш пламваха, когато го изричаше.
В онзи миг сякаш ние двамата се разбрахме.
Проф, рекох си. Професор. PhD. Човекът, който създаде Възмездителите, се нарича Джонатан Федрус. Ф-д1.
Това не беше просто командир на отряд, шеф на една от клетките на Възмездителите. Това беше самият Джонатан Федрус. Техният водач и основател.
8.
— И така… — продумах аз, когато излязохме от стаята. — Къде е това място, където отиваме? Яма четиринадесет?
— Не ти е нужно да знаеш — отговори Проф.
— Мога ли да си получа пълнителя на пушката?
— Не.
— А трябва ли да науча някакви… де да знам. Тайни ръкостискания? Специални идентификации? Кодове? Така че останалите Възмездители да знаят, че съм от тях?
— Синко, ти не си един от нас.
— Знам, знам — побързах да отговоря. — Обаче не искам някой да ни изненада и да помисли, че съм враг или нещо от сорта, и…
— Меган — каза Проф и врътна палец съм мен. — Забавлявай хлапето. Трябва да помисля. — Той отиде напред при Тиа и двамата тихо заговориха.
Меган ми се намръщи. Вероятно си го заслужавах, задето така засипах Проф с въпроси. Просто бях толкова нервен. Самият Федрус, основателят на Възмездителите. Сега, когато знаех какво да търся, го разпознах от описанията, които бях чел, колкото и да бяха оскъдни.
Този човек беше легенда. Божество и за борците за свобода, и за убийците. Бях замаян от близостта с такава звезда и въпросите сами се изтърколиха. Истината е, че бях горд от себе си, задето не помолих за автограф върху пушката ми.
Това поведение обаче не ми спечели точки пред Меган, пък и на нея очевидно не ѝ се нравеше да е бавачка. Коуди и Ейбрахам бяха напред и разговаряха и така двамата с Меган закрачихме отривисто по един от тъмните стоманени тунели.