— Изцапа се със сажди — усмихна се той. — В ъгъла има кърпа, но най-много да станеш още по-черна, ако се избършеш в нея. Иди вкъщи да се измиеш. Всички ще видят, че си седяла в скута на ковача.
И той внимателно я избута към вратата, затвори след нея и застана неподвижно. После едва извървя няколкото крачки до пейката, свлече се върху нея и облегна глава на гредите. Лицето му се изкриви от болка. С всичка сила притисна ръка към гърдите си.
Никога досега пристъпът не бе продължавал толкова дълго. Не му достигаше въздух, причерня му пред очите, а болката в гърдите плъзна по цялото му тяло. Сърцето му се мяташе неспокойно и се бореше. Удари тежко няколко пъти, а после отново замря. Кръвта туптеше във вените на шията му.
Ей сега ще мине. Болката винаги го отпускаше след известно време. Завръщаше се обаче все по-често и по-често.
Ерлен насрочи събирането на екипажа си на остров Вейой за навечерието на празника на свети Якоб, но реши да остане малко повече в „Йорун“, за да придружи Симон на лов за мечката стръвница, която нападала добитъка в планинското пасище. Прибра се от лова и завари пристигналите за него вести: неколцина от хората му се счепкали с градските стражари и се налагаше да тръгне веднага на север, за да ги откупи. Лавранс също имал работа по тези земи, та пое на път със зет си.
Пристигнаха на острова в края на празника на свети Улав. Видяха корабите на Ерлинг Видкюнсьон, а на вечерната служба в църквата „Свети Петър“ срещнаха и самия кралски предстоятел. Той ги придружи до дома на монасите, където щеше да нощува Лавранс, седна да вечеря с тях и изпрати слугите си до кораба да донесат специално подбрано френско вино, което намерили в Нидарус.
Въпреки изисканото питие разговорът се точеше мудно. Ерлен седеше, потънал в мислите си, с искрящи от радост очи както винаги, когато се отправяше на приключение. Слушаше разсеяно за какво говорят другите двама. Лавранс едва долепяше устни до чашата, а Ерлинг не се показа много приказлив.
— Виждаш ми се изморен, сроднико — отбеляза Ерлен.
— В залива до село Хюста снощи се разрази буря и не съм мигнал цяла нощ — поясни кралският предстоятел.
— Ще се наложи да препускаш стремглаво, ако искаш да стигнеш в град Тюнсберг за празника на свети Лаврентий. А и там едва ли те очаква мир и спокойствие. Магистър Пол25 с краля ли пътува?
— Да. Ти няма ли да се отбиеш в Тюнсберг?
— Защо? Да попитам краля дали иска да изпрати синовен поздрав на майка си? — засмя се Ерлен. — Или да предложа на епископ Аудфин26 да предаде поздравите му на херцогинята…
— Решението ти да пътуваш за Дания сега, когато пълководците отиват на срещата в Тюнсберг, учудва мнозина.
— Защо хората непрекъснато се удивляват на постъпките ми? Представете си, че ми се е приискало да се полюбувам на изискани маниери, каквито не съм виждал от последното си гостуване в Дания, и да участвам в някой турнир. А и нашата сродница бе така любезна да ни покани. Освен Мюнан и мен няма други желаещи да я признаят за тяхна близка.
— Мюнан ли? — смръщи вежди Ерлинг, а после се засмя: — Щях да кажа: нима в дъртия шопар е останал толкова живец, че още може да мъкне сланините си? Значи херцог Кнют организира турнира, а Мюнан ще участва в надпреварата?
— О, жалко, че няма да станеш свидетел на тази неповторима гледка, Ерлинг — засмя се и Ерлен. — Май се опасяваш да не би Ингебьорг да ни е поканила на празника по случай раждането на детето, за да забъркаме друга каша и да я поканим да се включи? Както добре знаеш, прекалено съм тежък на дела и лекомислен по сърце, та да ме използват в задкулисните си игри. А на Мюнан му изпихте кръвчицата…
— О, не се боим толкова много от заговори. На Ингебьорг Хоконсдатер вече трябва да й е ясно, че след женитбата си за Порше пропиля всичките си права в родината си. След като положи ръката си в дланта на мъжа, чието кутре не искаме дори да мернем в пределите на страната ни, не е възможно кракът й да стъпи повече в кралските покои.
— Да, много умно от ваша страна да отделите момчето от майка му, няма що — мрачно отвърна Ерлен. — Той е още дете, а ние, поданиците на норвежката корона, вече имаме причина да вървим с гордо вдигната глава заради краля, комуто се заклехме във вечна вярност.
— Замълчи — унило помоли Ерлинг. — Не е сигурно дали е истина…
25
Магистър Пол — Пол Бордшон (?-1346) — ръководител на кралската канцелария и архиепископ. Укрепва архиепископския престол, но се пази от конфликти с кралската власт. — Бел.прев.
26
Епископ Аудфин, чието светско име е Андулфинус Аудфин Сигюршон (?-1330) — епископ в Берген; стремежите му към силна епископска власт го тласнали към конфликт с влиятелни духовници и светски лица като например с кралския предстоятел Ерлинг Видкюнсьон. — Бел.прев.