— Така си и мислех — прошепна той. — Но ти знаеш колко много се мъчих през всичките тези години да поправя нанесената ти обида. Утешавах се с мисълта, че някой ден все пак ще успея да те възнаградя за проявената преданост и търпение.
Кристин го попита:
— Нали си чувал за брата на дядо ми и госпожица Бенгта, които избягали от Швеция мимо волята на родителите й? Бог им отмъстил, като не им пратил рожба. Не си ли се страхувал от такова наказание? — После Кристин продължи с треперещ и тих глас: — Скъпи мой Ерлен, когато през лятото разбрах за детето, не успях да се зарадвам. Но после се размислих… Ами ако Ерлен загине, преди да се оженим, питах се аз. Тогава осъзнах, че е по-добре да родя детето ти, отколкото да остана съвсем сама. Готова съм дори да умра, но да ти оставя наследник, който някой ден да заеме почетното ти място на трапезата.
— Не съм склонен да платя такава висока цена, за да имам син. Недей да говориш така, Кристин. „Хюсабю“ не ми е толкова скъпо, че да пожертвам живота ти. А и Орм няма как да ме наследи…
— Да не би нейният син да ти е по-скъп от моя?
— Какви ги говориш, Кристин — засмя се Ерлен. — Нашето дете е още в утробата ти, а синът ми Орм навърши дванайсет години.
— Мъчно ли ти е за децата ти? — попита след кратко мълчание Кристин.
— Да — отвърна той. — Преди често ходех да ги видя в областта Йостердалене, където живеят.
— Иди да ги навестиш сега, нали е Коледа — предложи тихо тя.
— Няма ли да ми се разсърдиш? — зарадва се Ерлен.
Кристин го успокои. Струвало й се напълно уместно.
Ерлен я попита дали е съгласна той да доведе децата вкъщи на Коледа.
— Все някога ще се наложи да ги видиш.
Тя отново отвърна, че идеята й се струва приемлива.
Докато Ерлен отсъстваше, Кристин се постара да стегне къщата за празниците. Никак не й беше лесно да съжителства с непознатите слуги и слугини. Налагаше се да внимава двете й слугини да не забележат колко е наедряла, докато се съблича и облича. Ерлен нареди на двете девойки да спят с господарката в голямата стая. В такива тежки мигове Кристин си напомняше, че и без това никога не би издържала да спи сама в къщата, където преди е живяла друга жена.
От слугините на двора не можеше да се очаква много. Селяните, които пазеха ревниво честта на дъщерите си, не биха ги изпратили да слугуват в имението на разюздан господар, отдал се на греховен разврат и прелюбодейство. Слугините, задължени да чистят вкъщи, бяха лениви и нямаха навика да се подчиняват на стопанката. Все пак някои от тях започнаха да харесват Кристин, защото тя се стараеше да въдвори ред в къщата и вземаше дейно участие в заниманията им. Новата господарка ги спечели със способността си да ги изслушва внимателно и да им отговаря меко и весело. Кристин се отнасяше към тях с благост и спокойствие. Не гълчеше никого, но случеше ли се някоя слугиня да й противоречи, господарката подминаваше забележката й напълно невъзмутимо, показваше й колко нередно е поведението й и тихо я наставляваше как да свърши възложената работа. Усвои този подход от баща си. Лавранс постъпваше така с новите си непокорни ратаи и по този начин предотвратяваше навреме опитите им да му се противопоставят.
Кристин реши да изчака края на зимата, преди да изгони несговорчивите и своенравни слугини.
Имаше едно занимание, което грижливо криеше от хорските очи. Сутрин, когато останеше сама в голямата стая, шиеше дрешки за детето си: пелени от меко сукно, от червен и зелен купешки плат, бяло платно за кръщелните одежди. Докато се трудеше над ръкоделието си, душата й се мяташе между страха и упованието в светците, които помоли да се застъпят за нея. Детето наистина мърдаше и риташе и тя нямаше мира ни денем, ни нощем, но не я напускаха страховитите истории за деца, родени с мехове, вместо с глави, или с глави, сплескани на тила. А на някои дори пръстите на краката им били на петите. Пред очите й изникваше Свайн с огромния си синкавочервен родилен белег на лицето, получен, защото майка му се загледала в подпалена сграда.
В такива тежки мигове захвърляше пелените и се покланяше пред иконата на света Богородица. Четеше седем пъти молитвата към нея. Веднъж брат Едвин й каза, че Божията Майка изпитвала неземна радост всеки път, когато чуела ангелския поздрав, дори и от устата на най-презрения грешник. Сърцето на Мария се стопляло най-вече от думите Dominus tecum1 и затова винаги Кристин трябвало да ги повтаря по три пъти.