Отец Айрик остана в дома на Лавранс, след като помаза умиращия с елей и му даде последното причастие. Свещеникът зачете молитви до главата му, а Рагнфрид приседна до краката на съпруга си. Изминаха няколко часа. Лавранс лежеше с полузатворени очи. От време на време размърдваше неспокойно глава върху възглавницата, шаваше с ръце над завивката, въздишаше тежко и от гърдите му се изтръгваше стенание. Присъстващите предполагаха, че е изгубил способността да говори, но не се забелязваха признаци на агония.
Стъмни се рано и свещеникът запали свещ. Хората седяха притихнали, вперили поглед в умиращия и заслушани в ромоленето на дъжда отвън. Изведнъж болният се раздвижи неспокойно, тялото му се разтрепери, лицето посиня. Явно не можеше да диша. Отец Айрик го хвана под раменете, изправи го да седне, подпря главата му до гърдите си и вдигна кръста пред лицето му.
Лавранс отвори очи, вторачи се в разпятието в ръката на свещеника и промълви съвсем тихо, но повечето от присъстващите чуха думите му ясно:
— Exsurrexi, et adhuc sum tecum.28
През тялото на агонизиращия преминаха още няколко тръпки и ръцете му конвулсивно стиснаха завивката. Отец Айрик го подържа известно време. После внимателно положи мъртвеца върху възглавниците, целуна го по челото и приглади косите му. Притисна с пръсти клепачите и ноздрите му, изправи се и зачете молитва.
Разрешиха на Кристин да бди над тленните останки на баща си през нощта. Положиха покойника в стаята на горния етаж, защото беше по-просторна, а очакваха на бдението да дойдат много хора.
Кристин се възхищаваше на красиво бледо лице на баща си, обляно от златистата светлина на восъчните свещи. Отметнаха савана, та хората, които идват да видят мъртвеца, да не го изцапат с ръцете си. Отец Айрик и енорийският свещеник на Квам го опяха. Последният дойде привечер, за да се сбогува с Лавранс, но не го завари жив.
Още на следващия ден в имението заприиждаха гости. Приличието изискваше родилката да се усамоти в отделна стая, защото още не бе ходила на църква. Застлаха леглото й с копринени завивки и възглавници от най-фини платове. Донесоха люлката от „Формо“ и сложиха в нея малкия Лавранс. Някои от гостите се отбиха да видят Кристин и бебето.
Увериха я, че тялото на баща й е запазило красотата си. Само леко е пожълтяло. Досега хората не били присъствали на траурен ритуал, където да има толкова много свещи, донесени от опечалените.
На петия ден започна прощалната гощавка — нечувано пищна и богата. В конюшните на „Йорун“ и „Лаугарбрю“ подслониха повече от сто коня, а част от гостите пренощуваха във „Формо“. На седмия ден след смъртта на Лавранс наследниците поделиха имотите му в пълно единодушие и разбирателство. Лавранс лично се бе погрижил да разясни завещанието си и всички се съобразиха с последната му воля.
На следващия ден траурното шествие потегляше за Хамар.
Вечерта преди отпътуването Рагнфрид влезе в стаята с огнището, където стояха Кристин и малкият Лавранс. Стопанката изглеждаше капнала от умора, но лицето й излъчваше сигурност и спокойствие. Помоли слугините да ги оставят насаме.
— Зная, че къщите в цялото имение са претъпкани с народ, но се надявам да си намерите някое кътче. Тази нощ спя за последно в дома си и искам аз да бдя над дъщеря си.
Рагнфрид пое детето от ръцете на Кристин, отнесе го до огнището и го приготви за сън.
— Сигурно ти е много трудно да се примириш, че напускаш имението, където си живяла с баща ми през всичките тези години, майко — предположи Кристин. — Направо се чудя как понасяш тази мисъл.
— По-скоро не бих понесла мисълта да остана в „Йорун“, без да виждам вече как баща ти се труди на двора — отвърна Рагнфрид, докато люлееше бебето в скута си. — Май не съм ти разказвала как взехме решението да се преместим да живеем тук — подхвана Рагнфрид след кратко мълчание. — Годината, когато ни известиха, че моят баща Ивар лежи на смъртен одър, не можех да яздя. Наложи се Лавранс да тръгне сам на север. Помня колко хубаво беше времето във вечерта, когато потегли. Още оттогава баща ти обичаше да язди по свечеряване, по хладина. Тръгна за Осло вечерта; беше юли. Изпратих го до кръстовището на пътя от имението с пътя към църквата. Нали се сещаш? Там има няколко големи голи скални къса, а наоколо земята е неплодородна. В „Скуг“ почвите не са хубави и винаги цари суша, но през онази година класовете на нивите се поклащаха, натежали от зърно. С Лавранс разговаряхме за богатата реколта. Той водеше коня си за юздата, а аз — теб за ръката. Тогава ти беше на четири години. Стигнахме до разклона. Аз ти казах да тичаш обратно към къщи. На теб никак не ти се щеше, но баща ти поръча да намериш пет бели камъка и да ги наредиш като кръст в потока още при извора. Кръстът щял да го опази от троловете в гората, когато мине оттам. И ти хукна…
28
Exsurrexi, et adhuc sum tecum (лат.). — Събуждам ли се, още съм с Тебе (Псалм 139). — Бел.авт.