— Щом искат, нека обявят поквареното момче за крал. Престоят му в неизвестност едва ли му е помогнал да възмъжее. Още по-добре, тъкмо ще се разбере какви планове крои той или по-скоро шведските му съветници. Хората ще осъзнаят колко прозорлив е бил Ерлинг. На нас ще ни излезе скъпо, ако крал Магнюс пожелае да подчини Сконе на шведската корона — изрази мнението си Ерлен. — В мига, когато един-единствен човек, бил той датчанин или немец, завземе властта в тази земя, ще избухне война с датчаните. А що се отнася до договорения десетгодишен мир на север, вече изминаха пет и е много съмнително дали руснаците ще спазят примирието. И Ерлинг не вярва да стане така. Ръководителят на канцеларията Пол е учен човек, дори бих го нарекъл разумен в много отношения, но всички господа от кралския съвет взети заедно, които му повериха задачата да им сочи правилния път, явно имат ум колкото Черньо. Но те отстраниха Ерлинг от пътя си — поне засега. И аз бих се оттеглил, но Ерлинг и приятелите му искат да задържа властта си и благосъстоянието си на север. И аз вече не зная как да постъпя.
— Струва ми се, че си подхванал песента на Ерлинг — не се стърпя Симон.
— Така е — потвърди Ерлен. — Миналото лято отседнах в дома му, когато бях в Бьоргвин. Опознах го по-добре. Най-важното за него е да опази дългосрочния мир. Но той иска норвежкото могъщество да съществува съгласно принципа на лъвския мир. Никой не бива да чупи зъб или нокът на лъва на нашия роднина крал Хокон30 и лъвът никога не бива да се превръща в ловно псе на друг народ. Впрочем Ерлинг е взел много присърце мисията да сложи край на старите вражди между норвежците и Ингебьорг. Сега, когато след смъртта на Кнют тя остана вдовица, е желателно да си възвърне влиянието над сина си. Тя обича безпределно децата си от Кнют Порше и като че ли е забравила първородния си син, но нещата сигурно ще се променят, щом го види. Не разбирам защо Ингебьорг би желала крал Магнюс да се намеси в размириците в граничния район Сконе, макар че полубратята му имат земи там.
Симон си помисли колко детайлно е осведомен Ерлен за хода на събитията. Но загадка за него представляваше Ерлинг Видкюнсьон. Симон се питаше дали бившият кралски предстоятел смята Ерлен Никулаусьон за способен да взема правилни решения, или просто се е хванал за него като удавник за сламка. Рицарят от Бяркьой няма да сдаде така лесно властта. Никой не можеше да го упрекне в злоупотреба, но досега не му се беше налагало да се възползва от позицията си. Всички твърдяха, че с напредването на възрастта Ерлинг става все по-непреклонен и самонадеян, а след опитите на останалите членове на кралския съвет да му се опълчат, толкова навирил нос, че напълно престанал да се вслушва в думите на другите.
С оглед характера на Ерлен не беше никак чудно, че той скочи, така да се каже, върху борда на кораба на Ерлинг Никулаусьон и с двата крака. Ерлен подкрепи безрезервно заможния рицар, но той срещна силен отпор и изглеждаше съмнително някой от двамата да е извлякъл полза от плаването срещу течението. И все пак Симон си даде сметка, че колкото и неразумно да говори Ерлен за хора и вещи, думите му не са съвсем безсмислени.
Вечерта Ерлен се замая от пиене и се развесели. Намираха се в имението на Никулаус, което Гюнюлф му подари, след като даде монашески обет. Кристин също беше там заедно с три от децата им — двете най-големи и най-малкото — и Маргрет.
Късно вечерта в имението пристигна много народ. Сред гостите се оказаха и неколцина от присъствалите на срещата при архиепископа предишната сутрин. След вечеря, докато пиеха, Ерлен се смееше гръмогласно. Взе ябълка от купата върху масата и започна да я дялка с ножа си. После я пусна в скута на Сюнива Улавсдатер, която седеше срещу него.
30
Гербът на Норвегия представлява жълт лъв върху червен фон и води началото си от крал Свере (1153–1202), дядо на крал Хокон Хоконсьон. — Бел.прев.