Танците спряха за малко. По-възрастните се заеха да пресушават чашите си, а младите продължиха да пеят и да се веселят. Ерлен отиде до огнището заедно с неколцина мъже. Водеше госпожа Сюнива за ръка сякаш без да забелязва присъствието й. Мъжете насядаха близо до огъня и за дамата не остана място. Застанала пред Ерлен, тя ядеше орехи, които той чупеше с ръце и й подаваше.
— Какъв невъзпитан мъж си ти, Ерлен — закачи го тя. — Ти седна, а аз стоя права.
— Ами седни, де — засмя се той и я дръпна върху коленете си.
Сюнива понечи да се отскубне от ръцете му и през смях се оплака на стопанката от напористото поведение на мъжа й.
— Ерлен просто носи много добра душа — отвърна засмяно Кристин. — Не се е случвало котката ми да се умилква в краката му и той да не я вземе в скута си.
Сюнива не стана от коленете на Ерлен — и двамата се престориха, че не са разбрали ироничната забележка на Кристин, но по лицата им плъзна гъста червенина. Той я бе обгърнал небрежно с ръка, все едно не я забелязваше, докато разговаряше с мъжете за враждата между Ерлинг Видкюнсьон и ръководителя на кралската канцелария Пол, която занимаваше умовете на всички. Според Ерлен Пол Бордшон неведнъж давал израз на неприязънта си към Ерлинг подобно на злобна жена. Разказа им доста показателен пример:
— Миналото лято кралят довел на срещата на пълководците един младеж от Вос да му прислужва. Неопитният младок нямал търпение да усвои дворцовите порядки и изисканите маниери на кралските сановници и се стараел да украсява речта си с шведски думи. По времето на моята младост се стараехме да вмъкваме френски думи, а сега на мода е шведският. И един ден момчето попитало какво означава „троки“31 на норвежки. Пол Бордшон отговорил: „Троки, синко, е например госпожа Елин, съпругата на Ерлинг.“ „Красива или изискана“, помислил ли хлапакът, защото такова било впечатлението му от госпожата. Явно не е имал възможността да я чуе за какви неща говори. Но веднъж Ерлинг срещнал момчето на стълбите пред дворцовата зала, спрял го и го заговорил дружелюбно. Поразпитал го дали се чувства добре в града и предал поздрави на баща му. Момчето благодарило и отвърнало, че татко му ще се зарадва много, когато синът му се прибере и донесе поздрави „от вас, скъпи господарю, и от вашата съпруга, която е безкрайно троки.“ Ерлинг му зашлевил плесница. От удара момчето политнало назад, претърколило се по стълбите, а един мъж го хванал. Настанала небивала врява, заприиждали хора и въпросът се изяснил. Ерлинг побеснял — та нали станал за посмешище пред подчинените си, — но се престорил на невъзмутим. А единственият коментар на Пол Бордшон гласял: „Май трябваше да обясня на момчето, че «троки» е качество на кралския предстоятел. Така нямаше да се обърка.“
Присъстващите изразиха единодушно мнението, че Пол е постъпил доста подло, но се смяха на случката. Симон слушаше мълчаливо, подпрял брадичка на дланта си. Начинът, по който Ерлен проявяваше добронамереното си отношение към Ерлинг Видкюнсьон, го озадачаваше. Наистина — от разказа на Ерлен ставаше пределно ясно — Ерлинг явно е изгубил присъствие на духа, щом е допуснал, че момче, току-що дошло в града, би се осмелило да му се подиграе в лицето, и то на стълбите на кралското имение. Всъщност Симон не очакваше Ерлен да прояви деликатност и да се сети за някогашното родство на Симон с госпожа Елин и господин Ерлинг.
— За какво мислиш, Кристин? — попита той.
Стопанката седеше мълчаливо, с изправен гръб и скръстени ръце.
— За Маргрет — отвърна тя.
Късно вечерта Ерлен и Симон излязоха навън и стреснаха двама души, застанали един до друг зад ъгъла на къщата. В светлата като ден нощ Симон позна Хокон от „Гимсар“ и Маргрет Ерленсдатер. Ерлен ги проследи с поглед. Бащата беше напълно трезвен и Симон усети, че случката никак не му се понрави. Ерлен обаче се помъчи да оправдае двамата млади: знаели се от деца и били свикнали да се закачат. Симон нямаше нищо против младежите да се задяват, но му дожаля за Ингебьорг, младата невеста на Хокон.
На следващия ден Хокон дойде по работа в имението на Никулаус и попита къде е Маргит. Тогава Ерлен избухна:
— За теб дъщеря ми не е Маргит. Ако снощи не сте се разбрали, днес няма да ти дам възможност да говориш с нея.
Хокон вдигна рамене и на тръгване предаде поздрави на Маргарета.
Хората от „Хюсабю“ останаха в Нидарус по време на тинга, а Симон не се чувстваше много на място. Ерлен се гневеше, задето Гюнюлф е дал на приюта за болни, намиращ се от другата страна на имението, правото да разполага с някои от близките сгради и с част от градината. Ерлен искаше веднъж завинаги да откупи правата на приюта. Ни най-малко не му харесваше болните да се разхождат в градината и из двора, защото не представляваха никак приятна гледка, а и се боеше децата му да не лепнат някоя зараза. Но така и не успя да се споразумее с монасите, отговарящи за приюта.