Ерлен и сподвижниците му познавали добре нагласите на населението, на оръженосците, на селяните и на гражданите в северната и западната част на Норвегия, и не се съмнявали, че ще получат безусловната им подкрепа, ако доведат претендент за престола, близък роднина на обичания от всички норвежци покоен крал Хокон. Ерлен очаквал населението да се обедини около тази идея и да застави крал Магнюс да се оттегли от престола в полза на младия Хокон. А младият Хокон, от своя страна, щял да се задължи да запази разбирателството и братските си отношения с Магнюс, да брани границите на областите под норвежко господство, по стара традиция да уважава правата на Божията църква и законите в страната, да уважава правата и свободите на селяните и гражданите и да ограничава достъпа на чужденци в страната. Ерлен и другарите му възнамерявали да представят идеята си на крал Магнюс, без да използват сила, макар че селяните и знатните мъже в Норвегия притежават изконното право да свалят от трона всеки крал, осмелил се да властва пряко закона.
Ерлен обяснил, че Юлв Саксесьон заминал за Англия и Шотландия с единствената цел да спечели подкрепа за младия Хокон, ако Господ реши той да стане крал на Норвегия. Придружавали го само неколцина души: Хафтур Граут от остров Гудьой, Бог да го прости, тримата синове на Трун Йеслинг от „Сюнбю“, Грайп и Турвар Туресьон от рода Хатеберг.
Според Арне Явалсьон думите на Ерлен направили силно впечатление на присъстващите. Но накрая, когато споменал, че в начинанието си очаквали подкрепа от духовенството, Ерлен проявил неблагоразумието да намекне за някогашните слухове около крал Магнюс. Съдебният заседател, представител на архиепископа, остро възразил на думите на Ерлен: архиепископ Пол Бордшон винаги, и докато бил ръководител на кралската канцелария, изпитвал дълбока симпатия към крал Магнюс заради християнското му добросърдечие, а и хората искали вече да забравят за някогашните сквернословия по адрес на краля. Освен това монархът сега бил сгоден за дъщерята на графа в Намур35. Ако в мълвата имало нещо вярно, то Магнюс Айриксьон явно отдавна е потъпкал тези свои пориви.
По време на престоя на Симон Андресьон в Нидарус Арне Явалсьон му засвидетелства безусловната си подкрепа. Арне му напомни, че Ерлен има право да обжалва присъдата си заради незаконосъобразен процес. Според постановлението процесът срещу Ерлен следвало да се води от мъж, принадлежащ към неговото съсловие, докато в случая фин от „Хестбьо“ бил рицар, а Ерлен — оръженосец. Според Арне съществуваше вероятност да преразгледат присъдата и да я смекчат, защото нямаше как да отредят на Ерлен по-строго наказание от отлъчване.
Що се отнася до изтъкнатите от Ерлен аргументи в полза на нова, по-грижовна към поданиците кралска власт, Арне намираше идеите му за много добри. Всичките знаели кой е човекът с желание да застане начело на управлението и да определя посоката, докато кралят не е способен да взема решения самостоятелно. Арне се почеса по прошарената брада и погледна многозначително Симон.
— Никой ли не е го е виждал през лятото? — попита тихо Симон.
— Не. Според мълвата изпаднал в немилост пред краля. От цяла вечност си стои у дома и слуша брътвежите на жена си. Говори се, че дъщерите му наследили красотата и плиткоумието на майка си.
Ерлен изслуша присъдата си с невъзмутимо спокойствие. По лицето му не трепна и мускул. Докато го извеждаха, поздрави учтиво, непринудено и елегантно придворните, присъствали на срещата, както постъпи и на идване. Ерлен запази бодрия си дух и уравновесеността си и по време на разговора със Симон и Кристин на следващия ден. С тях дойде и Арне Явалсьон и Ерлен реши да послуша съвета му:
— Досега все не успявах да заведа Кристин в Дания — той прегърна жена си през кръста. — А винаги съм изпитвал силно желание да пътувам с нея по света.
По лицето му премина тръпка и неочаквано той разцелува страстно бледите страни на съпругата си, без да се смущава от присъствието на двамата мъже.
Симон Андресьон замина за „Хюсабю“, за да организира пренасянето на движимото имущество на Кристин в „Йорун“. Посъветва я да изпрати децата в Гюдбранската долина заедно с покъщнината.
— Синовете ми няма да мръднат от бащиния си дом, преди да ги изпъдят — отсече тя.
— На твое място нямаше да чакам да се стига дотам — възрази Симон. — Те са още малки и не разбират какво се случва. По-добре да напуснат „Хюсабю“ под предлог, че ще погостуват на леля си и ще видят имението, което майка им е наследила в долината.
35
Бланка Намурска (1320–1363), дъщеря на белгийски граф, се омъжва за крал Магнюс Айриксьон и става кралица на Норвегия и Швеция. — Бел.прев.