Кристин погледна крадешком лицето на духовника. Гюнюлф имаше обла, едра глава и слабо, кръгло лице с широко, ниско чело, малко издадени скули и елегантно заоблена брадичка. Носът му беше правилен, ушите — малки и красиви, но устата му изглеждаше дълга и тясна, а горната му устна беше леко издадена напред и закриваше долната. С Ерлен си приличаха само по косите. Гъстият черен венец, опасващ обръснатото теме на свещеника, блестеше матово като сажди и изглеждаше копринено мек като косите на Ерлен. Гюнюлф напомняше много на братовчед си Мюнан Бордшон. Сега Кристин разбираше какво имат предвид хората, когато разправят колко хубав бил Мюнан на младини. Свещеникът приличаше поразително много на леля си Осхил. Очите му бяха досущ като нейните: жълти като на лисица, блестящи под тънките правилни черни вежди.
Първоначално Кристин се стесняваше от девера си, изучил много науки в Париж и земята на келтите. Но постепенно смущението й се изпари. С Гюнюлф човек можеше да разговаря напълно непринудено. Не правеше впечатление на обсебен от личността си, камо ли на възгордял се учен с желание да се хвали с постиженията си, но преди Кристин да се усети, той й бе разказал толкова много неща, че тя сякаш едва сега осъзна колко необятен е светът извън Норвегия. Забрави за тревогите си, загледана в кръглото, кокалесто лице на свещеника, озарено от весела и изискана усмивка. Той кръстоса единия си крак върху коляното на другия и сключи белите си силни ръце около глезена.
Следобед влезе при Кристин и я попита дали й се играе на някоя настолна игра. Тя не знаеше у дома да има нещо подобно.
— Така ли? — удиви се свещеникът и повика Юлв: — Юлв, Ерлен къде държи златната игра на майка ни? Нали не е давал на никого игрите за забавление, останали от нея?
— Прибрани са в един сандък в къщата с рицарското снаряжение — отвърна Юлв. — Целта му по-скоро беше един човек, натресъл се в имението, да не се докопа до тях — тихо додаде той. — Гюнюлф, да отида ли да го донеса?
— Да, не вярвам Ерлен да има нещо против — предположи свещеникът.
След малко двамата се върнаха с голям, резбован скрин. Гюнюлф го отвори с ключа. Най-отгоре имаше цитра и още някакъв непознат за Кристин струнен инструмент. Гюнюлф го нарече псалтерион. Пръстите му затанцуваха по струните, но инструментът не беше настроен. В сандъка имаше навити на руло ленти, копринени гранчета, бродирани ръкавици, копринени забрадки и три книги с метални закопчалки. Накрая свещеникът намери и настолната игра: дъската беше разделена на бели и златисти квадратчета, а фигурките бяха изработени от бивници на моржове и боядисани в същите цветове.
Едва сега на Кристин й хрумна, че досега не е виждала в къщата нито един предмет за развлечение.
Призна на девера си колко неумела е в настолните игри и с цитрата, но книгите събудили любопитството й.
— Сигурно можеш да четеш, нали, Кристин? — попита свещеникът.
Не без известна гордост тя отговори, че е усвоила това изкуство още като дете, а в манастира я хвалели заради усърдието, с което четяла и пишела.
Свещеникът я гледаше усмихнато, докато тя разлистваше книгите. В едната беше поместена рицарската сага за Тристан и Изолда, а в другата се разказваха жития на светци. Кристин отвори на легендата за свети Мартайн6. В третата книга, на латински, началните букви на всяка глава бяха изящно изписани.
— Тази книга е принадлежала на нашия прародител, епископ Никулаус — обясни Гюнюлф.
Кристин прочете на глас:
— Averte faciem tuam a peccatis meis et omnes iniqiotates meas dele! Cor mundum créa in me, Deus et spiritum rectum innova in visceribus meis! Ne projicias me a facie tua et spiritum sanctum tuum ne auf eras a me!7
— Разбираш ли какво прочете? — попита Гюнюлф.
Кристин кимна; разбирала смисъла. Думите звучаха толкова познато, че се развълнува, докато ги изричаше на глас. Лицето й потръпна, а сълзите напираха в очите й. Гюнюлф взе цитрата в скута си. Надяваше се да успее да я настрои.
По едно време чуха тропот на копита по двора. Ерлен нахълта в стаята, сияещ от радост, защото вече му бяха казали кой е скъпият гост. Братята се прегърнаха. Ерлен разпитваше Гюнюлф, без да дочака отговорите му. И свещеникът бил за два дни в Нидарус, та било чудно как така не са се засекли там.
6
Свети Мартайн (?-1216) — придворен свещеник на крал Свере, а после епископ на Берген. — Бел.прев.
7
Скрий лицето Си от греховете ми и изличи всичките ми беззакония! Сътвори ми чисто сърце, Боже, и непоклатим дух обновявай в мен! Не ме отхвърляй от лицето Си и не отнемай Светия Си дух от мен! (Псалм 51) — Бел.авт.