Когато се разминаваха из двора, Ерлен се заглеждаше след младата си съпруга, изпълнен с копнеж. Никога не беше я виждал толкова красива: висока и стройна в семплата си, кафява като хумус рокля от небоядисано сукно. Грубата ленена забрадка покриваше косите, шията и раменете й и още повече подчертаваше колко ослепителна е станала кожата й. Лъчите на пролетното слънце падаха върху лицето й и сякаш светлината се процеждаше през плътта й, защото тя цялата сияеше. Очите и устните й придобиха прозрачност. Когато Ерлен слизаше в малката къща да види детето, тя свеждаше големите си бели клепачи, за да не срещне погледа му. Струваше му се много стеснителна и крехка — направо не смееше да докосне ръката й дори с пръст. Ако кърмеше Нокве, Кристин закриваше с края на забрадката си малкото оголена плът. Ерлен си мислеше, че съпругата му се превръща в ангел небесен.
Малко ядосано се шегуваше с положението си пред тъста и брат си, когато вечер тримата оставаха в голямото помещение. „Хюсабю“ се е превърнало в капитул8, подмяташе Ерлен. Гюнюлф и отец Айлив били свещеници, а тъстът му можел да се сметне почти за божи човек. Както били тръгнали нещата, скоро и Ерлен щял да споделя съдбата им и свещениците да станат трима. Мъжете посрещаха шегите му със смях.
Тази пролет Ерлен Никулаусьон взе много присърце грижите за имота си. Поправиха всички огради, а портите вдигнаха навреме, за да пуснат животните на паша. Приключиха навреме с торенето, оранта и сеитбата, а Ерлен купи доста добитък. Около нова година му се наложи да заколи много говеда, но не сметна за голяма загуба, че се раздели със старите, измършавели животни. Стопанинът нареди на ратаите да горят смола и да лющят брезова кора, да стегнат господарската къща и да й поправят покрива. Такъв ред в „Хюсабю“ не бе въдворяван от времето на стария Никулаус. Хората знаеха, че Ерлен търси съвети и подкрепа от бащата на съпругата си. От време на време гостуваше на приятели и роднини из околните села, придружаван от Лавранс и Гюнюлф. Сега водеше със себе си само неколцина пъргави и сгодни слуги. Преди имаше навика да обикаля из селата с цяла свита от разпасани луди глави. Хорските приказки, предизвикани навремето от негодувание заради безчинствата на Ерлен Никулаусьон и пълната разруха в „Хюсабю“, утихнаха й се превърнаха в снизходителни шеги. Малко преди празника на свети Ботолв9 Лавранс Бьоргюлфсьон тръгна за Нидарус заедно с магистър Гюнюлф. Лавранс щеше да гостува на свещеника няколко дни, докато посети светилището и църквите в града, а после възнамеряваше да се прибере в „Йорун“. Сбогува се с дъщеря си и зет си, изпълнен с любов и привързаност.
6.
Кристин реши да тръгне за Нидарус три дни след празника на света Сюнива, в началото на юни. Не биваше да отлага, защото тогава започваше трескава подготовка и суетене около празника на свети Улав, а и нямаше как да избърза, понеже епископът не се намираше в града.
Предната вечер магистър Гюнюлф се прибра в „Хюсабю“ и рано на другата сутрин отиде в църквата заедно с отец Айлив да отслужат сутрешната литургия. Кристин се запъти към църквата. Росата сивееше като кожа върху тревата, а слънцето позлатяваше гористата част на хребета. На склона кукаше кукувица. По всичко личеше, че Кристин ще случи на хубаво време за пътуването.
В църквата бяха само Ерлен, съпругата му и двамата свещеници, застанали в осветения хор. Ерлен хвърляше крадешком погледи към босите крака на Кристин. Сигурно замръзваше върху каменния под. Тя щеше да измине трите мили, следвана единствено от селяните им. Ерлен се помъчи да отвори сърцето си за Бог, което не му се бе случвало отдавна.
Кристин беше облечена в пепелявосива рокля, привързана на талията й с въже. Ерлен знаеше, че отдолу носи риза от груб кеневир. Вълнена кърпа пристягаше здраво косата й.
На излизане от църквата на сутрешното слънце ги посрещна слугиня с детето на ръце. Кристин седна върху няколко дървени трупи. С гръб към съпруга си накърми Нокве, преди да тръгне. Ерлен застана неподвижно недалеч от нея, а бузите му пребледняха от вътрешно напрежение.
8
Капитул — колегия от духовници при епископска катедрала в католическа църква. — Бел.прев.
9
В Норвегия празникът се чествал на 17 юни, защото съвпадал с деня, в който се откривали лагтинговете — съдилища с по-широки правомощия от тинговете. — Бел.прев.