Докато вечеряха, разговорът внезапно се отклони към важните за страната събития. Кристин забеляза, че баща й и Ерлинг се въздържат от коментари. Съобщиха за купени невести, за смъртни случаи, спорове за наследство и имотни сделки сред роднини и познати. Кристин се разтревожи, без да знае защо. Предусещаше, че двамата мъже са дошли при Ерлен с някакъв замисъл. Макар и да не искаше да си признае, Кристин познаваше съпруга си и беше наясно, че колкото и да е своенравен Ерлен, човек лесно би го убедил в нещо, ако пипа с твърда ръка в кадифена ръкавица, както гласи известната поговорка.
След като се нахраниха, мъжете се преместиха до огнището и си пийнаха бира. Кристин се настани на пейката, взе гергефа и се захвана с ръкоделието си. Дойде Хафтур Граут, сложи възглавница върху пода и приседна до нозете на стопанката. С цитрата на Ерлен на коляно, той подрънкваше по струните и бъбреше безспир. Хафтур беше съвсем млад, с руса, къдрава коса и изящни черти на лицето, ала целият обсипан с лунички. Кристин забеляза, че младежът е прекалено разговорлив. Наскоро се бе оженил за богата невеста, но скучаеше у дома и затова искаше да отиде на съвещанието на придворната свита.
— Но е разбираемо Ерлен Никулаусьон да иска да си остане у дома — рече той и отпусна глава в скута на Кристин.
Тя се поотдръпна, засмя се и сподели, че доколкото знаела, съпругът й възнамерявал да пътува на юг.
— Нямам представа с каква цел — призна тя с невинно изражение. — Сега в страната се надигат много недоволни гласове и за една неука жена не е хубаво да разбира много-много от тези неща.
— Въпреки че именно глупостта на една жена е основната причина за случващото се — отвърна през смях Хафтур и се премести по-близо до Кристин. — Така поне твърдят Ерлен и Лавранс Бьоргюлфсьон. Иска ми се да проумея какво точно имат предвид. Нейно Височество Ингебьорг е добра, просто устроена жена. Вероятно и тя седи като вас, плете копринени нишки с белоснежните си пръсти и си мисли: би било твърде коравосърдечно да откажа малко помощ на верния пълководец на покойния си съпруг, та човекът да си стъпи на краката…
Към тях се приближи Ерлен и седна до съпругата си. Хафтур се видя принуден да се отмести.
— Жените в хановете започват да дрънкат невъобразими щуротии, щом мъжете им са толкова глупави да ги вземат със себе си на съвещание.
— В моя край има една приказка: ако има дим, значи има огън — отбеляза Хафтур.
— И при нас я има тази приказка — обади се Лавранс, който се приближи заедно с Ерлинг. — Но аз се подведох по нея, Хафтур, когато през зимата понечих да си запаля светилника с прясна конска фъшкия.
Лавранс приседна на ръба на масата, а Ерлинг тутакси се втурна да му донесе чашата. Подаде му я учтиво и седна на пейката.
— Не ми се струва логично вие на север в областта Холугалан да прецените доколко Ингебьорг и съветниците й са наясно с плановете и начинанията на датчаните — отбеляза Ерлен. — Изглежда ми, че сте постъпили недалновидно, като сте се възпротивили на кралските искания за помощ. Кнют — какво лошо има да споменем името му, щом всички говорим за него — няма да се остави да го хванат неподготвен. Вие седите твърде далеч от димящите тенджери, та да помиришете какво ври вътре.
По-добре обмислете нещата предварително, отколкото след дъжд — качулка.
— Да — съгласи се Ерлинг, — човек си помислил, че ни готвят храната в съседното имение. Ние, норвежците, сме се превърнали в храненици. Дават ни от кашата, която са надробили в Швеция. Ако си гладен — яж! Това според мен стана в резултат от грешката, допусната от крал Хокон. Той все едно премести готварницата в покрайнините на стопанството, като направи Осло най-важния град в страната. Ако пожелаем да продължим със сравненията, преди Осло беше в средата на двора. Сега Бьоргвин16 и Нидарус са средоточия на властта, но там архиепископът и клирът управляват на своя глава. Ти как мислиш, Ерлен? Нали си израснал и си се утвърдил като виден стопанин в Тронхайм?
— В името на пролятата от Спасителя кръв, Ерлинг, нима искате да донесете у дома кашата и да я сложите да къкри над правилното огнище?
— Да — отвърна Хафтур. — Твърде дълго време се примирявахме да миришем загоряла каша и да сърбаме студено зеле.
Лавранс се намеси:
— Ерлен, виж сега. Нямаше да се наема да ставам говорител на селяните от родния ми край, ако не бях получил писма от моя роднина Ернгисле в защита на каузата ми. Разбрах, че никой не възнамерява да слага край на мира и сговора между страните, нито да сваля законните управници, били то в Дания, или у нас.