— Как ми се струва ли? — плесна с ръце Ерлен, а лицето му грейна.
— Не се очаква да се съберат много войници — тихо отбеляза Ерлинг, — но по този въпрос ще трябва да се осведомиш от висшите кралски служители. Името ти е известно из страната. На съвещателната среща се говореше, че вероятно ти ще успееш да постигнеш някакъв успех в това начинание. Мнозина помнят още достойната ти служба при граф Якоб. Лично аз си спомням как го чух да казва на крал Хокон колко неразумно е постъпил, като се е отнесъл толкова сурово към способен млад паж; според графа ти си създаден да бъдеш опора на краля си.
Ерлен щракна с пръсти:
— Но ти едва ли ще станеш крал на Норвегия, Ерлинг Видкюнсьон! Такива планове ли кроите? — разсмя се той. — Да направите Ерлинг крал?
— Не, Ерлен, нима не разбираш? Сега говоря сериозно — нетърпеливо отвърна Ерлинг.
— Бог да ми е на помощ, ако преди малко си се шегувал. Аз си мислех, че цяла вечер говориш сериозно. Кажи ми всичко по въпроса, сроднико.
Ерлен отиде в малката къща и завари Кристин заспала с детето в обятията си. Той запали борова главня от огнището и ги освети за малко.
Кристин беше много красива, детето — също. На майката винаги й се доспиваше рано, а щом легнеше и гушнеше Нокве, и двамата заспиваха начаса. Ерлен се засмя и хвърли дървото в огъня. Съблече се бавно.
Звучеше хубаво — да замине на север с „Маргигрен“ и три-четири кораба за охрана заедно с Хафтур Граут и още три кораба от Холугалан. Хафтур обаче нямаше опит и Ерлен щеше да му дава нареждания и на практика да се разпорежда еднолично. Все пак Хафтур не му се струваше пасивен или страхлив. Ерлен се протегна и се усмихна в мрака. Възнамеряваше да събере хора от околността на Мьоре, но и тук, и в Биргси, гъмжеше от смели, яки мъже. Ерлен щеше да избере най-добрите сред тях.
Ерлен бе женен малко повече от година. И какво видя от брака си? Раждане на дете, разкаяние и пост, а сега детето беше винаги на първо място, ден и нощ. Кристин пак си беше същата хубавица. Само да можеше да я накара да забрави за малко приказките на свещениците и лакомото кърмаче.
Целуна рамото й, но тя не усети ласката. Бедничката, нека спи. Той и без друго има какво да обмисля. Обърна й гръб и се вторачи в малката жарава в огнището. Май по-добре да стане и да я покрие. Не му се ставаше…
В съзнанието му нахлуха откъслечни спомени от младостта му: вълнорез трепери в очакване на следващата вълна; водата се разплисква; под натиска на вълните из целия ветроходен кораб се разнася грохотът на бурята и морето, а върхът на мачтата пронизва гонещите се облаци. Това се случи някъде по протежението на бреговете на Халанд… Развълнуван, Ерлен усети как в очите му напират сълзи. Досега не бе осъзнавал колко го измъчват тези години на безсмислие.
На следващата сутрин Лавранс Бьоргюлфсьон и Ерлинг Видкюнсьон излязоха на двора да разгледат някои от конете на Ерлен, тичащи пред оградата.
— Като имам предвид роднинската връзка на Ерлен с краля и майка му, си мислех, че ако зет ми участва в тази среща, ще му се наложи да заеме място сред най-личните предводители. Ерлинг, смятате ли за разумно да разчитате на добрата му преценка? Няма ли опасност възгледите на Ерлен да го отведат другаде? Ами ако Ивар Омюнсьон17 се опита да атакува? Ерлен е близък и с неговите привърженици.
— Не вярвам Ивар да предприеме нещо — възрази Ерлинг Видкюнсьон. — А що се отнася до Мюнан — той присви леко устни, — достатъчно е хитър да стои настрана. Ясно осъзнава, че ако се намеси, всички ще узнаят колко струва в действителност. — И двамата се засмяха. — Има и друго, но вие вероятно го знаете по-добре от мен, Лавранс Бьоргюлфсьон, защото имате роднини в Швеция. Тамошните владетели няма да признаят току–така нашите рицари за равностойни на техните. Затова е необходимо да съберем всички заможни мъже с високо потекло и няма как да оставим мъж като Ерлен да си седи у дома, да се шегува с жена си и да се грижи за земите си, което той очевидно не прави — додаде той, като забеляза физиономията на събеседника си.
По лицето на Лавранс пробяга усмивка.
— Ако според вас не е добра идея да настоявам Ерлен да ни последва, няма да го правя.
— Според мен, скъпи ми друже, Ерлен ще бъде по-полезен тук, в околността. Както сам отбелязахте, хората на юг от долината Нам ще посрещнат мобилизацията враждебно, защото не се чувстват застрашени от руснаците. Ще се наложи Ерлен да ги накара да поразмислят по въпроса…
17
Ивар Омюнсьон (1290–1349) — висш кралски сановник, рицар и представител на висшата аристокрация в Норвегия по времето на крал Магнюс Айриксьон. Отношенията им илюстрират отлично симбиозата крал — аристокрация. Въпреки че многократно се опълчвал срещу своя повелител, Ивар не изгубил благоволението му. — Бел.прев.